Някъде четох, че най-прочутата улица на проститутките на Запад е някаква 42-ра улица в Ню Йорк, че там на всяка крачка имало публични домове, проститутките открито стоели на улицата и отгоре на всичко връчвали на минувачите билетчета-покани за своите заведения. Ние, разбира се, такова нещо си нямаме.
Проституцията в СССР я „премахна“ другарят Сталин. През 1936 година, въвеждайки в страната „Конституцията на победилия социализъм“, Сталин същевременно извади от Наказателния кодекс члена, по който съдеха за проституция. В страната на победилия социализъм няма социални причини за проституция и следователно няма проституция – реши той.
Оттогава хиляди проститутки преспокойно упражняват професията си, знаейки, че за проституция не могат да ги съдят – няма такъв член в съветския Наказателен кодекс. Максималното, което милицията може да предприеме срещу тях, е да измисли някакъв друг повод за арест – тунеядство, хулиганство, нарушаване на обществения ред. Но да измисляш и после да доказваш в съда фалшиви причини за лишаване от свобода е главоболна работа. Особено ако си имаш работа не с дисиденти, които са няколко десетки, а с проститутки, които в Москва са… сега ще сметнем колко.
Разбира се, официални данни за числеността на проститутките в Москва няма. Олга – съавторът ми за тази книга и адвокат по професия – казва, че само в Москва в специално създадения секретен отдел за борба с проституцията към Московското управление на милицията се водят на отчет 60 хиляди жени, занимаващи се с един или друг вид проституция.
Що за жени са това? Богатият руски език дава възможност да ги разделим на категории и класи и да създадем нещо подобно на йерархична стълбица. Ще започнем отдолу нагоре.
На самото социално дъно са така наречените пачаври – мърляви, вечно полупияни, бездомни проститутки, които се делят на гарови пачаври и паркови пачаври. Тази хорска измет се занимава със секс в повечето случаи дори не за пари, а за чаша водка или чаша-две евтин портвайн…
На следващото стъпало стоят тротоарките, които също се делят на гарови, паркови, дворни и улични. За разлика от пачаврите, лицата им невинаги са в синини, дрехите им невинаги са съдрани или мръсни, чорапите им невинаги са смъкнати до обувките и те не влачат като пачаврите тежки дисаги, претъпкани с всякакви боклуци. Тротоарките не се гнусят да изпият чаша водка с някой пиян мъжага до кошчето за боклук на гарата, тротоарките, както и пачаврите, могат да полегнат на пейка в парка или да ви се отдадат направо на траверсите под железопътния вагон, или в някой вход, но тарифата им не е по-малко от три-пет рубли.
По-високо от тротоарките стоят курвите – улични, курортни, хотелски, железопътни, корабни, столични, крайградски, селищни, кино-, театрални… Както виждате, географията се разширява според придвижването нагоре. В социалната стълбица. Прилично облечена курва може да се намери навсякъде – на улицата, в курортните крайградски зони, в хотелските вестибюли, във влаковете на далечни разстояния, в кинотеатрите и в театралните фоайета…
Курвите – това е най-демократичният (в смисъл най-широкият) слой в общия брой съветски проститутки. Над „курвите“ стоят само „проститутките“ и „патентованите проститутки“, т.е. притежателките на „патент“ за упражняване на занаята си. С други думи, проститутките за обслужване на чужденци, сътрудничещи на КГБ.
Тези две категории на свой ред се делят на „курортни“, „хотелски“, „светски“, „правителствени“, „вилни“… И тъй, даже при бегло изброяване, наброих около трийсет подвида, но съм сигурен, че картотеката на московската милиция е преброила къде повече такива видове. Да кажем отделен шкаф там трябва да заемат картончетата на мъжете проститутки, проститутките лесбийки, проститутките „надомнички“ и така нататък. Ако имаме предвид, че населението на Москва е девет милиона души, и освен това всекидневно в Москва пристигат и заминават два милиона провинциалисти, то, както разбирате, би било твърде скромно да разпределим по две хиляди във всеки подвид от горепосочената скала на проститутките. Само две хиляди гарови пачаври в града, където са 12-те най-големи железопътни гари, две речни гари и пет аерогари? Ама, разбира се, гаровите пачаври в Москва са къде-къде повече! Освен това в Москва след 1978 година минаха Световната спортна олимпиада, Световният фестивал на демократичната младеж и други масови форуми, които винаги привличат провинциални проститутки – на гастрол.
Така че цифрата 60 хиляди ми се струва твърде скромна и да се намери в Москва проститутка днес не представлява трудност. Мисля, че това е особено ценна информация за стотиците американски бизнесмени, които след срещата в Женева между американския президент и съветския генерален секретар веднага се втурнаха в Москва да установяват делови контакти с Русия.
Но да се разказва за бита на всеки от изброените по-горе видове московски проститутки е скучна работа. На всяка московска гара по всяко време на деня и нощта можете сами да си хванете пачавра, тротоарка, курва или дори истинска проститутка – в зависимост от степента на вашето нетърпение, остротата на любопитството и дебелината на портфейла ви. Особени впечатления не ви обещавам – нито в храстите край градинката на гарата, нито под вагона на глухия коловоз. Виж, да пипнете гонорея, е от просто по-просто.
За западния любител на руската екзотика са къде по-интересни, струва ми се, няколко клана проститутки, специфични само за Москва и Ленинград. Например кланът на прелестните 20-25-годишни момичета, работещи в двойка с шофьорите на такси и обслужващи командировани провинциалисти. Струва ми се, че на Запад няма такъв сексуален сървис – „проституция в такси“, това си е чисто съветско изобретение, възникнало в резултат на жилищната криза и строгите хотелски закони. Но какъв е този „сървис“ и какви са тези момичета? Преди всичко това са момичета на работнически семейства от московските покрайнини. Тях никак не ги влече да теглят като родителите си работническия каиш в завода. Да строят комунизма, да изпълняват обществения си дълг, да работят за светлото бъдеще или, както казваше на младежта Ленин „да учат, да учат и още веднъж да учат“ – всички тези клишета на правителствената пропаганда прелитат край съзнанието им като свиренето на чайника в кухнята – при първите звуци на подобни нотации просто изключват съзнанието си. Ежедневно те се устремяват от сивите Подмосковски покрайнини към центъра на Москва, където има макар и оскъдни, но все пак развлечения: кафенета, ресторанти, таксита, мъже със собствени автомобили. Ако надникнете по което и да е време на деня в кафене „Север“ на улица „Горки“, или в кафене „Метелица“ на Нови Арбат, ще видите стотици такива дъщери на московския пролетариат. Седят си там с часове пред чаша лимонада с цигара в устата, погледът им е устремен някъде в пространството. Това все още не са проститутки, но всяка от тях можете да съблазните с разходка с автомобил, вечеринка във „весела компания“, вечеря в ресторант. След месец-два, минали през дузина „весели“ компании, тези момичета ще излязат на улицата и ще започнат да работят професионално. Но за да заведат клиента у дома, не могат – те по старому живеят с родителите си някъде в московските покрайнини, а да наемат апартамент или поне стая в Москва, е нещо почти немислимо. Първо, заради жилищната криза свободни апартаменти в Москва на практика няма, и второ – за да наемеш апартамент или стая, трябва да имаш разрешение от милицията. Но момичета, занимаващи се с проституция, естествено, няма да отидат в милицията за разрешение да вземат под наем квартира в центъра на Москва.
Не по-малко сложно е и положението на пристигналия в Москва командирован мъж, потенциален клиент на тези момичета. Най-често той е провинциален апаратчик от среден ранг. Дори ако е успял да се настани в самостоятелна стая, хотелските правила забраняват да се водят в стаята гости след 10-11 вечерта. Контрола осъществяват специални дежурни, които седят на всеки етаж в хотела и записват в специален дневник, че еди-кой си от еди-коя си стая си е довел гостенка еди-кога си. И точно в 9:55 вечерта тази дежурна ще позвъни в стаята и ще каже: „Гостенката ви трябва да напусне хотела точно след пет минути!“… Впрочем да получи самостоятелна стая в московски хотел за него е извънредно трудно и в повечето случаи той живее в така наречената обща стая – понякога с 10, че и с 15 легла. Значи, да доведе момичето в стаята си, командированият мъж също не може. Но какво да стори, ако много му се иска?
Както се казва, сиромах човек – жив дявол. Проститутките се обединяват с таксиметровите шофьори и работят, така да се каже, в тандем. Тя сваля клиента във фоайето на хотела или около него, настанява го в таксито, шофьорът ги кара извън града и при появяването на първата подмосковска горичка отбива от шосето и свива край горичката. Там спира колата и тръгва за половин-един час „да бере цветя“. Момичето остава в колата или ако времето е хубаво, постила до колата одеялце и обслужва клиента сред лоното на чудната подмосковска природа и под тихото тракане на таксиметровия брояч. За един час такава работа таксата на проститутката е десет рубли, плюс това клиентът е длъжен да плати всичко, навъртяно от брояча. Печалбата проститутката и шофьорът най-често делят поравно.
Друга пикантна и също така по съветски оригинална разновидност на проституцията са младите минетчийки в парка за култура и отдих „Горки“, в парковете „Соколники“, „Баумански“… Всяка вечер в тези така наречени паркове за култура и отдих е многолюдно само в две „зони за активен отдих“ – по алеята, където стръвно играят домино пенсионерите, и на танцовата площадка. На танцовата площадка – оградено с висок стобор дървено възвишение – всяка вечер гърми джазова музика, едни танцуват, а други, застанали встрани, с независим вид люпят семки и плюят люспите по пода. Момичетата – от дванайсетгодишни пъпчиви ученички нагоре. Момчетата – гамени, полупияни хлапаци на по шестнайсет-осемнайсет. Псувни, често побои и вадене на ножове.
Та именно тук зад стобора или даже на самата танцова площадка се разхождат с независим вид същите тези командировани или туристи, дошли от провинцията. Та всеки ден в Москва пристигат почти два милиона души, от тях 70-80% мъже, и вечерта те се пръскат по местата за развлечение, каквито в Москва на практика няма, и очите им с жадно любопитство и провинциален страх следят отраканите паркови момичета с къси полички и цигари в устата. И му се иска на такъв командирован да чука московчанка, столичанка, и се терзае, и се скъпи, и най-вече страх го е да не си отнесе трипер у дома. А в това време природата се бунтува в кръвта, природата, сгрята от две-три чаши евтин портвайн в кафене „Отдых“, иска своето, вечното…
И точно тогава се изпречва пред провинциалиста едно абсолютно безопасно същество – тринайсетгодишно момиченце с невинни очи и пухкави устнички. И му казва право в очите без заобикалки:
– Чичо, още малко и дюкянът ти ще се пръсне. Искаш ли да ти посмуча?
„Чичото“ едва не се изпотява от такова предложение, но детските очи гледат ясно и в упор, и устичката се усмихва насмешливо:
– Да идем зад храстите, ще те облекча. Че иначе ей сега ще ти се пръснат яйцата.
Послушният „чичо“ изумено отива зад храстите, момиченцето застава на колене пред него, разкопчава със собствените си ръчички мъжкия дюкян и с пухкавата си детска уста се залавя за работа. Смаяните от този детски сървис провинциалисти не издържат и трийсет секунди. А момиченцето, изплюло спермата и изтрило розови устнички, казва, изправяйки се:
– Трички ми дай, чичо, тройчица.
Впрочем правят минет и по-евтино – за пакет вносни цигари, за български чорапогащи, дъвка, молив за вежди, а понякога просто даром. Както вече писах, в младежката ни телевизионна редакция редовно идваха сведения за детската престъпност, така и разбрахме за малолетните минетчийки в парка „Соколники“. По-късно, когато милицията ги арестува, медицинската експертиза установи, че всички те – всичките четиридесет! – са девствени. Част от тях, вече едва ли не „непоправимо пристрастени“, бяха изпратени в подмосковската спецколония за малолетни престъпнички и там те, разбира се, ще завършат сексуалното си образование в пълна степен, развращавайки се взаимно. А когато им се удаде да се изплъзнат от ленивите пазачи извън стените на колонията, те веднага изнасилват първия срещнат мъж – повалят го на земята, връзват го, изваждат пениса и го възбуждат, а после го обвързват с връвчица при корена, за да не спадне, и го изнасилват всички поред, докато пазачът или възпитателите не ги подгонят обратно в колонията. Затова колхозниците от околните села вече се страхуват да се доближат до тази колония на по-малко от 5-6 километра.
Обаче всичките разновидности на съветската проституция с всичките им екзотични за чужденци особености – всички тези разновидности според мен са само вариации на най-древната професия в условията на развития социализъм.
А освен това социализмът може да се похвали със съвършено нов вид сексуално удоволствие, недостъпно за Западната цивилизация на никаква цена. Секс на опашката – залагам двайсет проститутки за една гарова пачавра, че в „загниващия от разврат Запад“ дори и не подозират за този вид секс. Той си е чисто наше изобретение, съветско-пролетарско. Защото само в страната с пролетарската диктатура и съветската власт и под мъдрото ръководство на Комунистическата партия може всекидневно на територията на цялата страна целият народ да е строяван на километрични опашки пред магазините.
Хилядни опашки всекидневно се строяват направо на Червения площад, в ГУМ, Главния универсален магазин на страната – за вносни полички и козметика. Огромни опашки изникват край месарниците, щом пуснат кремвирши и месо. А по-далеч, извън Москва, както се пее в песента – „от Москвы до самых до окраин“, опашки има за всичко – за масло, за елда, за захар, за мляко, за лук. Един мой чичо пенсионер става в пет всяка сутрин и тръгва да си запази ред във всички околни магазини: в един – за половинка масло, в друг – за картофи, в трети – за месо и т. н. Дланите му винаги са изпъстрени с драскулки с химически молив – числата на поредните му номера на тези опашки, винаги трицифрени… Та значи в тези стабилни дългогодишни опашки се постига такава човешка плътност, такава тясна пролетарска сплотеност, че тя ражда този нов вид сексуално удоволствие, по-точно – новите сексуални маниаци – „грейките“. „Грейки“ са тези мъже, които стоят на опашка, не за да си купят вносна козметика или половин кило месо, а за това да се притиснат колкото може по-плътно до стоящата отпред жена (или мъж, това вече е друга разновидност), да опрат в задника ѝ своя напрегнат в панталоните пенис и така да се греят и отъркват с часове, докато опашката се придвижва. Свърши ли една опашка, минава в друга, настанява се при друг задник и отново се грее и отърква с пълно удоволствие, абсолютно безплатно, както е и прието при социализма.
Сега, след като накратко разказах за приноса на социализма в световното развитие на секса, да се върнем към обикновената проституция, която, както се оказа, е невъзможно да се премахне нито със сталински указ, нито с принудително повсеместно изучаване на „Моралния кодекс на строителя на комунизма“. За първи път се срещнах с проститутки в град Ленинград, по Невски проспект, в градинката с паметника на руската императрица Екатерина Втора. Бях почти на осемнайсет, пристигнах в Ленинград и още същия ден тръгнах на разходка по централната улица на града – Невски проспект. Беше ярък слънчев ден, десетки красиви момичета се разхождаха по проспекта, скупчваха се на бързи опашки пред кафенетата и ресторантите. Но аз бях по студентски беден и не можех да поканя нито една от тях нито в ресторант, нито на кафе, и затова, изморен от безперспективната разходка, свих в първата срещната градинка и седнах на една пейка. Насред градинката беше високият, тъмнозелен паметник на Екатерина Втора. Дебела, похотлива жена с кръгло порочно лице и увиснали медни бузи, прочутата руска императрица, чукала офицерите си, се извисяваше над градинската зеленина, а под нея… Майчице мила! Едва поседнал и свел очи от руската императрица към грешната земя, видях нещо, което порази момчешкото ми въображение.
Край паметника в гъст хоровод се виеха тридесет-четиридесетгодишни проститутки, а зад тях, почти залепени, вървяха моряци, войници, командировани цивилни с портфейли и без такива. Няколко къси женски реплики през рамо, и ето че от втория мъжки ред някой дръпва напред, хваща подръка избраницата си и заедно отплуват в градинката, а обикалянето край паметника продължава, ето – двама войници се присламчват към три проститутки, разменят някоя и друга дума и се отдръпват, явно не са се разбрали за цената, присламчват се към други, а мястото им при онези, скъпите, заемат офицерчета лейтенанти и отвеждат цялата тройка наведнъж. А в градинката се вливат все нови сили и веднага, ако тялото на някоя си го бива, лениво пушещите офицери скачат от пейката и се втурват в атака – понякога направо един през друг. Спомням си, точно така влезе в градинката и едно абсолютно луксозно парче, трийсетгодишна много тъмна брюнетка, с тежки бедра, дълги красиви крака, с гърди – мечтата на моряка, и мраморна шия над деколтето на черната рокля. Усмихвайки се иронично, тя вървеше сама, с дамска чантичка през сгънатия лакът, с ветрило в другата ръка. Като врабци на жито, като кучета на тлъст кокал ѝ се нахвърлиха войници, моряци, командировани, но тутакси се отдръпваха с унило приведени рамене и угаснал поглед. Някой промърмори на съседната пейка: „Петдесетак струва, кучката!“ А тя продължаваше да върви в кръг по алеята, покрай пейките, на които мъжете седяха, и с приближаването ѝ всеки член се надигаше като при команда „мирно“. Пауницата, кралицата на разврата, приемаше парада на мъжката похот под сянката на надменно усмихнатата развратна императрица. Със злобни завистливи очи я следяха останалите проститутки, към нея налитаха поредните смелчаци матроси, но веднага се дръпваха при немислимата за онези години цена 50 рубли, а тя все така плуваше из градинката като флагман, като непристъпен крайцер. И когато последните смелчаци се откъснаха, буквално се отлепиха от нея и тя остана сама, недостъпно скъпа и съблазнително красива, от една странична пейка се надигна четиридесетгодишен морски офицер с нашивки на капитан за далечно плаване и златен кортик на кръста. Видях как ставайки, угаси цигарата, леко си оправи куртката и със спокойна, властна походка тръгна срещу тази Кармен. Сега ги гледаше целият площад. Ето че се приближиха, тя вдигна към него насмешливо тъмните си очи, изгледа го гордо от главата до позлатения кортик, каза нещо, най-вероятно цената си, 50 рубли. Той кимна пренебрежително и леко и веднага хвана голия ѝ лакът и така, подръка, я поведе извън градинката – направо на кораба си предполагам.
Площадът се оклюма. Сякаш свърши изпълнението на талантлива солистка и на сцената отново продължи да тече баналният спектакъл.
Станах. Стискайки в джоба с потна ръка единствената си десетачка, се затътрих унило по Невски проспект и в първата срещната закусвалня си поръчах чаша коняк и един портокал. И седнал над резените на този оранжев портокал, диво, до злоба, завиждах на този самоуверен, красив и богат капитан на далечно плаване, който може ей така лесно и насмешливо да си вземе най-скъпата ленинградска проститутка и да има това сочно, развратно тяло в тристайната си капитанска каюта с мека мебел и бял роял.
Допих коняка, сдъвках портокала и се помъкнах по Литейни проспект към трамвайната спирка, и тогава, на трамвайната спирка, някакво слабичко, премръзнало от вечерната влага неугледно женско същество ме помоли за цигара. Дадох ѝ последната си цигара, драснах клечката и я погледнах в лицето. Беше около деветнайсетгодишна, сините ѝ очи ме гледаха в упор, изпитателно.
А трамвай така и не идваше. Мълчаливо пушехме цигарата заедно и видях, че тя не може да я стопли, че слабичките ѝ рамене се свиват зиморничаво под презрамките на роклята. Стори ми се, че бях видял тази фигура на Невски, в градинката с паметника на Екатерина, на една от страничните пейки.
– Да тръгнем пеша – казах решително и я хванах подръка.
Тя не се възпротиви и поехме мълчаливо край трамвайните релси и тогава забелязах, че е куца, и вече започнах да се измъчвам и смущавам от това, когато тя неочаквано си измъкна лакътя, прегърна ме през кръста със слабичката си ръка, а моята сложи на бедрото си. Вече вървяхме почти прегърнати, но все така мълчаливо, и аз все не можех да се нагодя към нейното накуцване. „Разбира се, единственото, което можеш да си позволиш, е това никому ненужно куцо момиче“ – си казвах презрително.
Отзад ни догони силният грохот на трамвая.
– Хайде! – казах и я потеглих към близката трамвайна спирка, но изведнъж тя рече:
– Вече пристигнахме.
И без да маха ръка от кръста ми, ме повлече в някакъв вход.
Шест етажа със стръмно вехто стълбище. Моето куцичко момиче се изкачваше все по-високо и по-високо, без да пуска ръката ми, и аз вървях след нея, предчувствайки някакво тревожно, лошо събитие, боейки се от него, но и смущавайки се да покажа страха си. Тя не спря на последния, шестия етаж, а ме поведе още по-нагоре, по малката стълба към тавана. Прашен, задръстен с вехтории таван, полуосветен от уличните фенери през счупеното таванско прозорче – спрях се в тъмното, очаквайки удар в челюстта или нож в гърба. Но какво ли могат да ми вземат? А куцичката, уверено прескачайки някакви парцали, ме поведе още по-нататък, в ъгъла. Там, в ъгъла, имаше някакъв стар килнат нар, тя бързо легна на него и ме притегли към себе си:
– Ела тук!
И сама чевръсто разкопча колана ми…
Там някъде, в пристанището, луксозният кораб се полюшваше върху вълните или даже беше излязъл в открито море по заповед на капитана, а в капитанската каюта с мека мебел и бял роял напетият и богат капитан на далечно плаване сега обладаваше луксозната петдесетрублева проститутка, а по Невски проспект се разхождаха също толкова скъпи и също толкова луксозни проститутки, в хотелите „Астория“, „Европейски“, „Балтийски“ и в много други, богати мъже в командировка чукаха трийсет-, четирийсет- и петдесетрублеви проститутки в легла стил ампир, наливайки се в антрактите с коняк и шампанско, а валутните курви на КГБ първокласно обслужваха чужденците в хотелите на „Интурист“, и нови петдесетрублеви уличници сваляха край паметника на Екатерина своите капитани, за да излязат с тях в откритото море на любовта и секса, а аз бях тук. На мръсния таван, на килнатия скърцащ нар с куцото си момиче, което ми се отдаваше за нищо – за няколко дръпвания от цигарата. Но как се отдаваше!
Нека отплуват в морето луксозните лайнери с луксозните петдесетрублеви курви, нека професионално обучените минетчийки на КГБ смучат американски и френски членове, и нека самата императрица Екатерина се чука с гвардейските офицери в царското ложе – в този миг вече не им завиждах и не бих дал своето куцичко момиче за никаква валутна курва. Неистовият ѝ люляков проход, парещият дъх, прекършените ръце, гъвкавото слабичко тяло, безумните устни и безпътните полукълба, мъничките ѝ еластични гърди и здравите, макар и неравни крака, бясното въртене на бедрата ѝ под моя Брат и мускулестите, гостоприемни устни, свиващи се на излизане и отпускащи се на влизане… Да, оттогава презирам платения секс, и колкото и луксозна да изглежда някоя проститутка, винаги ще предпочета ей такава любов – срещу последната цигара, изпушена от двама.
Дали можеш на такава цена да получиш жена някъде другаде освен в Русия – това не знам.
Превод от руски: Милена Попова