* * *
проточват жилки изгревната глеч
на мостовете каменните вежди
небесното бензинено леке
катранена коруба влага сцежда
среднощен дъжд по морското лице
приижда жаждащ утринни одежди
* * *
дингирин дингирин
дингирин дингирин
деа мамандеа деа маманделин
деа мамандеа деа маманделин
дингирин дингирин
деа мамандеа деа маманделин
* * *
меднокоса
се свлича
по черния сипей
неизгаряща синя
дарила гръкляна
коравата сянка
на черно дърво
вкаменена
във водната твърд
вощеница
* * *
Няма да спре да вали. Заснеженият мрак изсветлява.
Вълци зачаткаха вън с ледени нокти в нощта.
Кралските палми, колоните мрамор трептят в маранята.
Вечният спомен за Рим. Вечната зимна тъга.
* * *
върбата къта струйката вода
на спомена в усойната коруба
мъглица скреж по златната хоругва
на дъното на сухата река
* * *
сетих рибата
изплуваща от бездните
боящи се от себе си
миришеше на риба
бялото месо
където зъби в празното захапваха
началото
на дясната гърда
отметналите клепки бледи устни
утробна влага хапеща
езика
опашката
която се изплъзва