Дингирин

Владимир Сабоурин

* * *

проточват жилки изгревната глеч

на мостовете каменните вежди

небесното бензинено леке

катранена коруба влага сцежда

среднощен дъжд по морското лице

приижда жаждащ утринни одежди

 

* * *

дингирин дингирин

дингирин дингирин

деа мамандеа деа маманделин

деа мамандеа деа маманделин

дингирин дингирин

деа мамандеа деа маманделин

 

* * *

меднокоса

се свлича

по черния сипей

неизгаряща синя

дарила гръкляна

коравата сянка

на черно дърво

вкаменена

във водната твърд

вощеница

 

* * *

Няма да спре да вали. Заснеженият мрак изсветлява.

Вълци зачаткаха вън с ледени нокти в нощта.

Кралските палми, колоните мрамор трептят в маранята.

Вечният спомен за Рим. Вечната зимна тъга.

 

* * *

върбата къта струйката вода

на спомена в усойната коруба

мъглица скреж по златната хоругва

на дъното на сухата река

 

* * *

сетих рибата

изплуваща от бездните

боящи се от себе си

миришеше на риба

бялото месо

където зъби в празното захапваха

началото

на дясната гърда

отметналите клепки бледи устни

утробна влага хапеща

езика

опашката

която се изплъзва

Коментари