на която живееш всеки ден
тук, в края на хилядолетието,
която ти изглежда – в някоя точка –
безкрайна. Не знаеш откъде минава
времето. Като огромна кола
с ококорени фарове, претъпкана
със замразено месо от заклани
животни. Оглеждаш се – може би виждаш
някой приятел, познат или просто
спомен?… Край тебе се блъскат с лакти и ти притваряш
очи. И аз не те виждам. Дете пресича улицата
и пее. Спирачките проскърцват.
Твърде късно е,
колата се забива
в оградата.
Разбира се
Ти можеш да осъждаш птицата;
за полета ѝ дързък,
за полета ѝ близък
до слънцето
или пръстта.
Ти можеш да осъждаш птицата;
заради клюна ѝ,
заради ноктите,
или перата, паднали от нейните крила.
Ти можеш да осъждаш птицата;
във името на клетката,
на счупения днес прозорец,
на погледа, във който съществува
(ах, нейното застинало око!)
а също за небето, за безкрайното трептене
на белите пера, на черните пера
с които падат и изчезват в пустотата
твоите видения.
Разбира се, ти можеш да осъждаш птицата…
Категорично повелително!
Събуй се!
Не казвай, че твоите звезди са строги,
че сънищата ти са без лице
че стъпалата ти не ще умилостивят
скалите,
раковините
и пясъка.
Ще те съзре пазачът на наводнената гора,
ще прати кучета след теб.
От шамандурите водата тръгва.
Избягай!
Скрий се между гората и водата.
Недей оплаква:
петата, наранена от скалата,
звездите, скрити под земята,
дърветата, пребити от ръцете черни.
Водата никога не е еднаква.
Тя винаги мълчи.
Избягай!
Шлагер
бюро пишеща машина
библиотека телевизор
моралната мизерия на Маркузе
поезия проза теория
теоретизирайки теорията теоретизираме
(спасете нашите души)
прозорец рядко цвете
глас мисъл състояние
спомен песен
Мирей Матийо (un souvenir pour te dire adieu!)
ние двамата заедно
(къде гледаш какво виждаш какво мислиш)
докосваме със студените си пръсти
като през студентските години
дима на цигарите
(но сега
в стаята
спи спокойно нашето дете)
любов
– събота неделя –
всичко е предостатъчно
(спасете нашите души)
въздух който донася
очертанията
на лицата ни
Превод от румънски: Огнян Стамболиев