Говореше бавно
Под слънцето говореше бавно
и сега е тъмно
и бе на съдбата ми плънка
ти, дето щяха да наричат Билийо.
Пет мига: и какво стана
из тая вселена?
Една неописана любов се зачеркна
и една суха стомна
и е тъмно… Къде е мястото
и твоята голота до кръста,
боже мой, и позата за мен най-скъпа
и на душата ти стъпката!
Другари в Хадес
Ядоха гойните крави на Хелиос Хиперионов
те в слепота; и отне им часът на завръщане бога.
ОДИСЕЯ
Когато ни оставаха сухари
какво вироглавие
да изядем сред крайбрежие
на Хелиос бавните крави
дето всяка една е и крепостта
която да отвоюваш
четирсе години и да идеш
да станеш герой и звезда!
Гладувахме на гърба на земите,
щом добре се наядохме тук
в низините паднахме
незнаещи и сити.
Рима
Устни, стражи на моята любов, която би угаснала,
ръце, окови на младостта ми, която би избягала,
цвят на лице, разсипано някъде из природата
дървета… птички… гонитба…
Тяло, черно посред слънчевия пек като грозда,
тяло, богато корабче мое, накъде пътуваш?
Часът е, в който се дави привечера
и се умарям търсейки мрака…
(Животът ни всеки ден се смалява.)
Народна песен
Едносемеделните
също и двуделните
цъфтят си на полето
на шума гадаха ти
срещаме сладостни
устни си, Злато мое!
Превод от гръцки: Ида Даниел