Юнашка песен от с. Арбанаси за смъртта на един герой и за земята му, окована в деветте тъмници на страстите и на подвига
Сред гъстата тъга на гроба,
Скендербег умира.
А въздухът се раздвоява в обещанията
за море, в блясъка на зифта.
От него са изсекли лека на войната,
дирята на средновековен замък на Шарл д’Анжу
и проточения вой на орела, защото
тук е краят на душите,
тук е гробът на погребаните всички мъртви,
живите в света.
И тук са дверите на моя свят, за Изтока и Запада.
И гробът наш на Лазар – тук е.
Тук е раят на земите.
Пътувах аз със гроба свой и виждах църквата, джамията до нея, и дивия инстинкт.
Скендербег се крие там от враговете и пак свободен е
в самотна крепост на сменена вяра
(Но какво е вяра, казано конкретно за Балканите).
в нощите на самота той пише стихове –
Девойко мари, юбава, запей ми
за юнака – стръв за гроба,
за гордостта на Шкипия.
Монаше, майсторе на жития,
стори житието му на птица
да помоли Бог за хляб и вино
за душите мъртви на Европа.
Лудите насън обрамчват самотата
в епически слова,
в иносказателна несрета,
а подвигът умира в епитети и във памет.
БУНКЕРЪТ НА УТЕХАТА
истината го засипа в стогодишен сън,
БУНКЕРЪТ НА ВЕЧНОСТТА
домът е сляп и ням – пясъчно-прозрачен гроб,
БУНКЕРЪТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА МЪДРОСТ
историческият смешен кръстопът на идеологии и самота,
БУНКЕРЪТ НА СТРАХА
излива бронза на боязън, негата на света,
БУНКЕРЪТ НА МОРСКАТА ФОБИЯ
с коси разрошени в морето, пясъчната планина.
БУНКЕРЪТ НА ОТМЪЩЕНИЕТО
търсим кървавата диря, зазидана е тук.
БУНКЕРЪТ НА РОЖДЕСТВОТО
деца чертаят географии на своя дом,
БУНКЕРЪТ НА ВЕЧНОТО ЗАВРЪЩАНЕ
домът –
осветен и окупиран, поникнал във земята.
БУНКЕРЪТ НА БАЛКАНСКАТА ПОЕЗИЯ
мечтата го изгражда
със геройства и със смърт.
А подвигът умира в епитети и във памет.
Метафори на Феодала,
анафори на арнаути,
жаргона на еничари,
литоти на крадците на убийства,
латински в имената –
иудейски в паметта –
неначенатият епитет, ненавистната рима,
глад по голите лица –
хапят устните предъвканата вяра
на традиции и мак –
окъпани в киселината топла на надежда –
венчалната халка на стих арбърски.
Моли се Скендербег самотен –
камъните раждат кръст и полумесец,
окъпани в езика на гадател странник.
Песента му наредихме
топла като змейска паст,
като кървавата злоба на народ оголено зелен.
И нека този стих, изваден от кивот забравен,
не бъде съден, о съдии строги
на езика автентичен.
Преведохме го просто, неизкусно,
без музика го украсихме,
без глаголи
и без име.
Но местоименията му са живи.
(Приписка: бункерът на Скендербег ще бъде пренесен в Цариград. Поетът ще бъде погребан в подножието на св. София.)