Смъртта чете на улицата вестник,
покрил очите на издъхналия просяк.
Навсякъде е тя! И в кръчмата
със чаша вино,
и на полето бойно до войнишката палатка.
Вземи, изчеткай дрехата ѝ,
прашните обувки.
Бъди и цял живот залог безценен!
Ако откажеш, във кръвта ти неспокойна,
ще светне позлатената плешивост
на цариградската джамия-църква „Света София“.
…Ти залюлей веригата си, смърт,
танцувай
във ритъма на робската мелодия.
Сърцето ми тупти сега,
ту с пулса на Византия,
ту с пулса на Европа,
ту на Ориента…
Наглостта да пиша стихове
означава да си наредя песента
според хорската скука
да ме изпревари животът:
да издигне няколко ресторанта
на брега на морето
и аз да не узная
дали оркестрите им заглушават плача ми
или просто му акомпанират
дали бунтът
не е имитация на действителността
дали бирарията е истинска
а морските вълни само претекст
Писмо до мама
казваш че плъховете изгризали
църквата до основи
моя тъжна майко
но нали нашата вяра е по-трайна
и от хляба и от виното
само да не стъпчем
овеса от леглото на сестра ми
дето избяга в полето
да не разгневим щуреца
скрит между тръстиките и смъртта
която реши косите ти през искрите на огъня
прелитат щъркели
като лъчева болест
в космоса
Самодеен театър
И как съм се родил на този свят,
о, Господи,
от ярост зачервен,
крещящ на непознат език,
от мълнии препълнен,
със самочувствие на истински артист
и как ли ще изчезна от света,
превил гърба си, понесъл табличка в ръка,
преляла от предсмъртни страхове,
несигурно присъстващ – аматьор артист
на провинциална сцена,
където и суфльорът е с измъчени гърди.
Нецензуриран ръкопис, намерен в газена лампа
В пощенската ми кутия се е загнездила
студена ножица за рязане на пръсти.
На хълма на митрополията има витрини,
но магазини и стоки няма.
На трамвайната спирка някакво джудже
разхожда своята гърбица филипс
и очаква клиенти.
Смъртта се разменя свободно и евтино
за стара хартия –
гориво за зимата.
Ако и простите хора ставаха за ядене,
нямаше да са толкова дълги опашките
пред кланицата за интелигенти.
Зимна индулгенция
Спаси ме Господи от ония
дето ми желаят доброто
от милите момчета
винаги готови да информират за мен
опази ме от свещеника
с магнетофон под расото
и от юргана под който не можеш
да легнеш без добър вечер
от диктаторите оплетени
из струните на арфата
които мразят собствените си народи
сега когато наближава зимата
и нямаме нито високи стени
нито гъски по Капитолия
а само запаси от страх и търпение
Превод от румънски: Огнян Стамболиев