Бадемът на света
1. Какво става когато
отвъдната страна на паметта блести
и отразява сцени които предстои да се случат
в неподозирано време
едно момиченце тичайки
по самия край на брега
да повдигне покривката на морето (Dali)
другото след обръча си
в дължината на един меланхоличен път (De Chirico)
трето полегнало на канапе
с крака разтворени (Balthus)
бадемът на света
е дълбоко скрит
и остава незахапан
безброй много възможности тръпнат
около нас и не ги докосваме изобщо
идиотите
не разбрахме никога как мислят гълъбите
две педи над главата ни
се разиграва това което вече сме загубили
преди да съществува
това тяло което съм
предшестваше едно море
пълно с бели търкалящи се
гласни които се блъскат: алфа епсилон йота
ще кажеш оттогава още
в позата в която бях преди вътре в Майката да вляза
виках с цялата си сила
зАвИнАгИ
но никой никога не пожела да ми повярва.
2. А да въпреки желанието ми
стана светът сякаш
пиша така като да съм бил откъснат от съдбата си
бадемът на света
е горчив и не
можеш го намери освен ако
не спиш наполовина извън съня си
уголемяват се къщите
страхотни жени отдалечени
от разпуснатите си коси толкова колкото мълнията от блясъка
разпръсквайки финия прах
тук и там по небето
дупките
мамят смъртта
през нощите
когато говоря като че ли разравям съзвездия
отгоре върху жаравата за миг се появява
образът който би ми дал
Бог ако знаеше
колко наистина ми струва земното
като отчаяние
като различни шепоти в нощта „бе писано да стане“
като кипариси
вековни като поеми
които търсейки да сътворя не се осъществих.
3. Хайде стига
не може да не ти харесва
вселената е твойта траектория
контра на това общество
на препъващата идиотщина
къдрава коса от която излитат искри
когато я сресваш
чудо
ела излез второ и тайно
мое аз време е
да произнесеш с боязън думите
които подхождат за случая
и даже красивите и забранените
поезия
къде но къде впрочем
този блясък връзва плода си?
нещо и без друго
трябва деликатно да е било отнето
от земята
за да се задъхва толкова
да бледнее
и скръбта да се разпростира
неправда на неправдите
бадемът на света
тупти в листака
на Рая напусто
туптя и аз сред думите които в незнанието си отнемам
от съвършеното постижение
докато накрая ми останат
две или три прави колони
и една фреска на стените
би казал Критоминойска (ако междувременно
не ми бяха заличили
моретата и ония красиви гологърди жени)
запазени са още някакви кринове
неуловими за моите съвременници
както впрочем и тези стихове:
пълно затъмнение
в този час когато всички спят в Обсерваториите.
4. И всичко да имаш
винаги липсва нещо
достатъчно да не се завърши Цялостта
и Съдбата да се чувства щастлива
в нощите когато на същото място се появяват
очите враждебни като звезди
се очертават сенките които слизат
една по една в Хадес
като чернофигурни по стените на античен съд
вечно наведени девици
нужно е
да помним най-страшното благо дадено някога
от един човек на друг
любовта
прилича на две чаши в мига на екзалтация
дзън
блясък
стъкълца
спомнете си Maria Alkaforado
и Noël Bouton de Chamilly
Jettchen и Heinrich von Kleist
приятелят ни Владимир и прочутата Лиля
да му се не види
случи се винаги да искаме
точно това което не може да стане
високо в някакви небесни Етни в някакви планински морета
на разстояние една пустинна душа
изглежда още цъфти
бадемът на света
върви си сълза върви
по пътищата на небето
това бдение е за теб.
5. (Още една цигара
която да гори докато издъхнем
две-три минути живот
в мигове наистина прекрасни
дворове където неусетно израстнахме
и ти горчивецо дето се заинати
да намериш и да откъснеш казва бадема на света
и ръката ти изтръпна
пишейки някакви поеми
бели върху черната страница
кой някога разбра
привечерите когато удържа да не се разплачеш?
има един предател вътре в теб
дето ще дойде часът му да бъде наказан
приятели
ако някой е съгрешил
то трябва да е Бог
халал да му е
правихме струвахме каквото можахме
да бъдем свестни хора
на една тераса над морето
погледни:
трошат се звездите една по една
и последната става огънче на цигарата ти
и то си отива
стъпчи го
адио.)
6. Боже
ако истината стане
някога музика която изяжда материята
и аз ще изляза лъжец но по-искрен
от всички същества
които бръмчат по планетата
чуй
човекът сякаш идва от другаде
затова издава фалшиви звуци
паметта му е раздробена
резервирана към чудесата
може би греша може да е от това че
не отбирам от четене и писане
съвсем сам
съм увиснал
от времето на Хераклит
както бадемът на света
от един клон в северна Егея
древен рибар с тризъбеца си
познал много бури но ето:
някога моментът настъпва
водите около него стават
бляскави
хладни
розови
притваря клепачите
защото отражението
красота абсолютна
показва с кого своевременно имаше
среща неволно доверена.
7. Напред впрочем
забравете ме ако гледате –
гущерите от паметниците нехаят за скулптори и архитекти
три след полунощ
все едно съм бил роден години след
като хората се отличаваха в борбата и търговията
несъмнено живея отвъд мястото където се намирам
при това
продължавайки право към майка ми
ще ме срещнете и след смъртта
(въпросът е да не безсрамничиш иначе
се появява на облаците – както върху хартийката
пикаейки
захарта на диабетика –
черен бегач с единия крак напред:
суетността
и средата и неосъществима
къде? кога? кого?
търсете и намерете
малката Ловджийка
която открадна бадема на света
високо в планините и лети
към един век всъщност златен
истина е
пари там изобщо няма
животът се възприема като нещо неизмеримо
стоя и наблюдавам вълните
най-съвършеното и неподатливо на развала нещо
което някога е съществувало.
Превод от гръцки: Калина Гарелова и Теменуга Колева