Време е
да си кажем
ако изобщо можем да си кажем нещо
и да си дадем
ако изобщо можем да си дадем нещо.
Време е
а скоро ще останем и без него.
Великата измама
Все по-ясно откривам великата измама –
как се будя надвесен над хартията
и с молив в ръка си казвам: „Я виж,
пак съм написал стихотворение!“
А приличам на престъпник, който натиква кървав нож
в ръката на невинен пияница и като че ли
все повече разбирам защо балерините говорят главно за
високи скокове, а писателите –
за продажба на книги, селяните мънкат за
началото на жътвата, а алпинистите – за това
колко върхове са покорили, и всички те
се измъкват от същинския въпрос.
Впрочем, те доста често се хващат
за по-високото и по-силното от себе си,
думите им се опитват да бъдат по-дълбоки от душите,
а погледът – по-чист от очите им: в себе си
те усещат измамата и притеснено се питат
каква е нейната цел; те изпитват хлад от това
да чувстват в себе си чуждата сила и капват
от чакане, докато бъдат разкрити великите измами.
Стоя на земята
Стоя на земята
на кълбото ни
без равновесие
и логични правила
щом някой приклекне
стига по-високо чак до ангелите
а пък когато го закопчеят в земята
се оказва по близо до небето
затова е разумно наистина
да си мълчиш и да не се изповядваш
и да кротуваш
ако не си успял да се приближиш и
ако искаш направо
от другия край на света
в десет часа при теб да дойде Китай
в петнадесет под краката ти
да припълзи Америка
като изгубено кученце
което се е втренчило в любимия си господар.
Превод: Теодора Ганчева и Ганчо Савов