Авторитетът си хърватската литература е защитила още през ренесансово време, когато дубровнишки и далматински писатели като Марко Марулич, Марин Държич и Иван Гундулич са били почти наравно почитани наред с най-големите европейски автори. По такъв начин тя остава първата в истинския смисъл светска литература всред останалите славянски книжовности. През следващите столетия, въпреки драматичните събития в историята, традициите и близостта ѝ с духовните процеси на католическа Европа поддържат интелектуалното ѝ равнище. В нови времена тук изпъкват имената на писатели, като това на Иван Мажуранич от миналия век или на Антун Густав Матош в началото на нашия, та до исполина на днешното време Мирослав Кърлежа – един от най-големите европейски ерудити.
Хърватската литература винаги се е отличавала с доста по-уравновесена емоционалност, отколкото на другите литератури в славянския Юг, източно и южно от нея. Модерното ѝ развитие е отбелязано с не особено широк символистичен, но пък с много силен граждански експресионистичен период, който поставя отпечатък върху сетнешното ѝ развитие.
Днешната хърватска поезия обаче изразява това предимно като състояние на духа, а не с образната си система. Иначе, поетите са настроени към художествен анализ на жизнените и обществените факти и стойности, а оттам и към философското им осмисляне. Затова чувството у тях не избликва много ярко, а стои като притихнал емоционален заряд – Драгутин Тадиянович, Юре Кащелан, Весна Парун, Владо Готовац, Славко Михалич, Игор Зидич и Анте Стамач. Дори експериментите тук са лабораторни и пред читателите се появяват изискани авангардни автори – Дражен Катунарич, Сибила Петлевска и Борис Вилетич.
Най-добрите прозаици на Хърватия залагат много повече на живата асоциативна образност, отколкото на динамиката, съдържаща се в пряката сюжетност. В нея е застъпено доста силно и гражданското начало, което по твърде самобитен поетичен път изразява анализа си за истините на времето, събитията и човешките съдби. Това е всъщност една модерна линия, чиито главни носители са майсторите на словото от по-възрастните поколения – Ранко Маринкович, Вйекослав Калеб, Мирко Божич, Петар Шегедин, Слободан Нова и Антун Шолян. Такъв художествен подход плодотворно се развива все по-оригинално и от най-изявените ангажирани белетристи – Дубравка Угрешич, Славенка Дракулич, Горан Трибусон и др. или драматурзи – Иво Брешан, Иван Кушан, Фадил Хаджич и Миро Гавран, и от популярните белетристи каквито са Павао Павличич, Неделко Фабрио и Иван Аралица. В хърватската литература днес е извънредно силна и художествената есеистика в лицето на Бранимир Донат, Владо Готовац и Здравко Зима.