Да се говори днес за босненско-херцеговинска литература, като за един общ феномен, е вече невъзможно! Това определение се употребява само като условно понятие за литературното творчество в бившата съставна югославска република Босна и Херцеговина. Респективно, то може да бъде свързвано единствено с топонимното наименование на този географски район. Защото тук литературата вече се разрои по съвсем свободен избор и в различни комбинации: бошняшка (т.е. на босненските мюсюлмани), сръбска от Босна или Херцеговина, хърватска от същия район, сараевска и пр., и пр.
При това не бива да пропускаме едно основно обстоятелство, което дава възможност да се разбере най-добре спецификата на т. нар. (вече условно) босненско-херцеговинска литература. Тъй като населението на тази територия винаги е било съставено основно от сърби (православни), хървати (католици) и помохамеданчени сърби или хървати, а в известен период тук е имало и силен интелектуален слой евреи, в зависимост от духовното, респ. културно влияние, са се създали и съответните литературни традиции, до голяма степен различни една от друга. В ново време в Босна и Херцеговина са се родили, а и творили едни от най-големите сръбски и хърватски писатели – Алекса Шантич, Йован Дучич, Антун Б. Шимич, Петар Кочич, Иво Андрич, Бранко Чопич и др. Естествено е, че типичната босненска атмосфера е най-характерна за онези писатели, които са останали при духовните извори на самата Босна – Исак Самоковлия, Меша Селимович, Скендер Куленович, Мак Диздар и др.
Днес заради конфликтната и трагична поделеност на Босна и Херцеговина развитието на литературния процес е невъзможно да се тълкува и предвижда, а може само да се констатира. Например, наблюдаваме, че що годе най-добре е организиран литературният живот на писателите в Сараево. Тук останаха много изтъкнати имена, но доста творци намериха временно убежище или из европейски страни, или в другите бивши югославски републики.
В страдалческо Сараево сега са: Изет Сарайлич (1930), поет и човеколюбец с европейски авторитет; Горан Симич (1952), поет и издател на 50-томната поредица „Босненско-херцеговинска литература“; Абдулах Сидран – поет, драматург, сценарист, член на журито на филмовия фестивал във Венеция; Марко Вешович – „душата“ на сараевските поети днес; още – Твъртко Куленович, Алия Исакович, Юрай Мартинович, Неджад Ибришимович и много други. В словенската столица Любляна сега е Йосип Ости (1945), поет на европейско равнище, който организира там босненска издателска дейност…
Херцеговинските писатели имат в лицето на Анджелко Вулетич (1933), който в момента живее в Загреб, най-изтъкнатия си поет, високо оценен във Франция. Той пише също и проза. През 1985 г. излезе неговият роман „Чудотворната билка на доктор Енгел“, чийто сюжет разказва за търсенето на лек срещу омразата; това произведение, преведено вече и на английски, се оценява днес като „пророческо“. В самата Херцеговина духовното пространство на словото отстояват творци като Радослав Милошевич (1944), Владимир Настич, Радмила Попович и др.
От друга страна писателите от сръбската територия на Босна представляват също внушителна група талантливи писатели, сред които изтъкнато място заемат Мирослав Тохол, Стеван Тонтич, Райко Петров Ного, Ружица Комар, Гойко Джого и др. Към тях безусловно трябва да причислим и авторите от сръбска Краина, които са с тях в една общност. Това са живеещите понастоящем в Белград Момир Лазич и Здравко Кръстанович (1950), както и Небойша Деветак, Милан Паджен и др. Всички са изпитали ужасите на войната.
Днешното литературно творчество на тези писатели е потопено в неописуема апокалиптична трагедия и заради това предишната южняшка лирична чувственост и колоритна повествователност сега често се заменят с напрегната и пряма публицистичност. Просто за тази реалност не са необходими изтънчени думи, та читателят да се докосне до дълбочината на смисъла, който се крие във всеки факт. Именно с тази своя лаконична художествена документалност новата босненска и херцеговинска литература поразява и разтърсва. И вероятно още дълго ще бъде така.