Със зелен впряг
влизаше в Града
Пролетта.
Писателите вземаха гъши пера
и я поздравяваха
в дитирамби.
Сега летят турбореактивни самолети
и писателите все по-рядко
пишат за Пролетта.
Тя седи в парка
и по пенсионерски
прелиства старите хроники.
Я зарежи тази работа
за славното си минало,
казва ѝ някой от мое име.
Разглезили са те през вековете
някогашните лоши писатели.
Но аз не искам!
Все пак, когато се роди
нашето момиченце, ще ти изпратя
да му разказваш зелени приказки.
Ти умееш това по-добре
от всички писатели,
дори и от мен.
Сараевска военна лирика
Всичко първо започва неизвестно
кога,
а войната започва винаги внезапно.
Кой ли си мисли всъщност за нея!
За това ли ще си блъскаме
главата!
Поетът пише някакви смахнати
строфи,
военният министър сънува повишение,
леля Клара бърза да стигне на
литургията,
хлапетата тичат към Дон, към Тиса,
Пиер чака Лиза пред Големия
парк,
Миша се друса във влака за Харков,
дъщерята пита баща си кога
утре става вчера, а вчера днес.
А сержантът поглежда часовника си.
И влиза в танка. Така започва войната.
Войните в нашия живот
Марко Башич прехвърли през главата си
две балкански и две световни войни.
Тази му е петата.
На мен и моето поколение е втората.
А за Владимир
с неговите осемнайсет месеца
може да се каже, че в този момент
даже половината от живота му
е преминал във война.
Превод: Ганчо Савов