В областта на научното знание отколе се води спор кога е протекло разделянето на двете родствени племена хървати и сърби, които и по антропологически, и по културно-етнически и езикови данни са просто близки. При това между тях от стари времена е съществувала вражда, която и днес не е преодоляна. Към дългогодишния спор ние прилагаме една документална повест, изровена от архива на Балканджийския институт, та дано предвид долните убедителни факти спорът веднъж завинаги биде решен.
ПОВЕСТ ЗА ДЕВЕТТЕ РОЛИ НА ХЪРВАТСКИЯ ПОЕТ ФРАНЬО
от епископ Йосип Броз Щросмайер
В стари времена, преди 1-ви Сплитски събор и преди Туджман, хърватите се занимавали с овчарлък (вж. етим. р-к*). Пасели си тихо и кротко стадата по бреговете на Далмация, досами вълните; в свободното си време се возели на търговски галери, гостували на съседите си дожове; спогаждали се с местния султан, нали сме си свои хора. Само едно нещо ги тревожело: родината им, нали е мост между Изтока и Запада, трябвало да цивилизова света (отвън Сава).
Персонификация на тази вечна грижа станал поетът Франьо.
Та това е съдбата на Балканите – да дадат на света истинското знание и да бъдат кръстопът на музите.
Какво сторил поетът Франьо:
Първо – подвизавайки се под имената Людовит Посавски, Терпимир и Петар Крешимир IV цивилизовал аварите, организирал империята на франките и я възпитал на добри обноски. Основал архиепископията в Книн.
Второ – надянал одеждите на Св. Йероним, скрил се в килия, украсена с черепи и написал библията на латински (Vulgata).
Трето – отново се скрил, този път на о-в Крк, и превел мисала на словѣнски. Написал го с ъгловата кирилица. Издал го с псевдоним Ватрослав Ягич.
Четвърто – съставил драми и сонети, които залегнали в идейните и естетически основи на Ренесанса. Подвизавал се като М. Марулич, с псевдоним Петрарка.
Пето – създал illyrisme-а като етическа и естетическа алтернатива на света. Известен с псевдонима Косара.
Шесто – основал францисканския орден, установил се временно в Лерето, завързал връзки с един българин от Кипровец и издавал български книги в Сремски Карловац. Имал последователи като Фра Франциск от Загреб.
Седмо – паралелно с тази си дейност протичала и работата му на написването историята на света. Издал „Regnum slavorum“ с псевдоним Мавро Орбини. Работил в тясно сътрудничество с Паисий Хилендарски.
Осмо – изработил и принципите за съществуване на Хабсбургската империя „Йозефизъм“. Горд съм, че в тази посока е работил и моят родственик Й. Щросмайер.
Девето – като Ф. Латинович се заел да създаде модерно изобразително изкуство.
Но уви, светът посрещнал твърде твърдоглаво и ретроградно предложенията на балканджийския поет. В крайна сметка той решил да посвети силите си на нещо по-съществено – на южнославянския (балканджийски) реализъм.
Именно тези многобройни превъплъщения са дали основание да се говори за някаква разлика между него и околните балканджии, която е опровергана от завръщането на Филип Латинович.
Та това е кратък преглед на многостранната мисионерска длъжност на поета.
Неговият гроб е в Цариград, в подножието на Св. София.
Р.S. Към научния спор прибавяме и краткото възклицание на народния герой – Юнак Гино Арватино:
– Аферим, наше момче!
* хъrvatъ (др. ир.); *haurvatā (fšu) – ‘пазач на добитък’; *pasu–haurva (авест.) – по М. Фасмер