1
Свободен и пуст
чакам на брега
от дъното на душата ми да се върнеш
като фар, когото приливът храни.
Не те откривам в колата на Данаидите,
докато прехвърляш в ръце ненужния камък.
Крепост
градя с кости,
от съня се боя –
да не ме изненада
като прилеп
в тавана.
4
Време е да кажа нещо.
Леглото е чисто, нощта безкрайна,
мрак трепти на устните,
цвят с пчела в зеницата.
Отваря се земята, отваря се ръката
тревожа се – под този звън
не ще порасне
нито мравка, нито трева.
8
Думите са нечетливи.
Няма имена;
На брега край водораслите
пясък
и следобеден вятър.
Една жена
в прегръдките ми се стреми
да спре времето.
И смъртта изчезва бавно.
Reqiem
Там,
зад седем планини,
край моята и твоята кула,
пламти коприва и див нар.
Изкачвам се на брега на древния извор
и далнината вдъхвам:
няма я в стъпката на птиците
няма я в пепелта на пожълтелия извор.
Вплитам пръсти в чуждо дело:
историята се изпотява.
Вляво,
под първата планина,
събират се пътеките, изминати от нашите предци
при корените на храма,
до глъбината.
И тук те са заспали завинаги.
Около моята кула расте коприва и див нар.
Стените ѝ пламтят от пеперуди,
къпините молитва нижат.
Слънце осиява пукнатините на земята
и птиците пият дъждовна вода
като змии.
Гледам от ръба на древния извор:
историята си смъква кожуха
прескача дребните неща в часа, когато рибите хвърлят хайвер
и влиза в града, тъмна от глад и барут.
Аз ѝ махам,
изпращам я в съкровищницата
и се моля за нейния сън.
Окото ми иска мелодията на птиците и тревите.
В кулата, край огнището, растат приказки.
Превод: Христиана Василева