Мария, още като ученичка, е имала навика да записва скрито в една тайна тетрадка неща, които са ѝ направили впечатление. Сигурно се сещате и вие за нея.
Тринадесет годишно момиче, с тъмносиня престилка, бяла якичка, руси плитки и гнездо за славеи в сърцето. Седеше на първия чин до прозореца вляво. Бяхме влюбени в нея. Вие също.
Навикът да бъде обичана съпровождаше навика ѝ да притаява любимите думи.
Дойде вчера в редакцията и ни донесе 88 от общо 666 тетрадки, запълнени с нейни апокрифни мисли; фрази, чути случайно на улицата в някакъв дъждовен октомврийски следобед; по телевизията в една ленива съботна вечер; в полумрака на бара и на алкохолните пари; от трибуната на парламента; от викащите около парламента демонстранти; по телефона от непознат мъж в три часа сутринта; прочетени от посвещения, писани по салфетки в кафенетата; от рецензии за девствеността ѝ върху жълтия фон на тоалетните; от издълбаното по скамейките в парка; архивите на тайните служби; цели пасажи от нейните обичани книги; откъси от вестници; стихове, пряко или косвено посветени на нея; думи, прошепнати нежно и дрезгаво на ухото ѝ…
С особена радост започваме публикуването на тази мозайка от всекидневно и непреходно слово, приютено в едно сърце – гнездо на славеи.
