Първият брой на списанието „ах, Мария“ бе възприет на всички читателски траншеи с хляб и сол. Това ни накара да изпратим в пунктовете за посрещане допълнителни контингенти, маскирани като „допълнителен тираж“.
Списанието бе търсено под дърво и камък, но не бе намерено през девет планини в десета. Пространствените проблеми не попречиха на някои читатели да удържат нравствените си добродетели, така че добросъвестността им се възнагради. Общото обаче при всички търсили списанието е, че ни писаха, така че, и редакцията се възнагради, което при наличието на около 1322,8 писма е нормално. (Агнетата и след Гергьовден не сме усвоили изцяло, защото обърнахме внимание само на подалите критичен тон не-е-е-е).
Благодарни сме в най-голяма мяра на хваналите най-голяма вяра наши читатели, що ни довериха по няколко стиха – Здравко Урумов, Райчо Апостолов, Николай Пенчев, Николета Рогова, Румяна Линова и Умберто Еко. (Благодарим Ви не на шега).
Българският периодичен печат не остана встрани от епичността на ситуацията и използува свежо слово за такова нещо ново. Тук публикуваме някои материали, които да видите бихте желали.
Благодарни сме и на институциите културни, че ни сложиха височки котурни. Но тяхното внимание ще стане ваше знание не сега, а в третия брой, който ще предостави аудио и видео записи на радио и телевизионните ни появи.
Ждём ответа как ласточка лета.
