Общопозната и общоприета е народната мъдрост: „Бързата кучка слепи ги ражда“, но трябва с ръка на сърцето да си признаем, че Мария, от страх да не роди някакъв сляп брой, ма-а-а-лко позакъсня с последната си рожба. Все пак според друга, не по-малко мъдра поговорка: „По-добре късно, отколкото никогиш“.
Скъпи читателю, ти вече държиш в ръцете си и дундуркаш петата свидна рожба на многодетната майка. Бъди внимателен, че знаеш колко крехко е всяко същество, родено от любов. Особено сега, когато наоколо върлуват манипулативни бактерии, секти, вируси на Муун, Христо Събев, мър-р-р-мони, бизнесмени на Шоуто „Второ Пришествие“ – знайни и незнайни. От тях е в опасност не само рожбата на Мария, но и народната ни идентичност като българи, а и на комшиите ни единоверци.
Бидейки съпричастни със силата на хората, които се противопоставят на тази напаст, им посвещаваме този брой, както и на всички Вас, които смятате, че има ценности, достойни да бъдат запазени. За да ни има.
От редакцията
Вече близо две хилядолетия многобройните писания, посветени на Православието, от времето на четиримата Евангелисти до съвременните философи-ортодокси не са успели да изчерпят необятността на отношенията Бог – Църква – Индивид. Още по-малко едно неспециализирано списание като нашето. Желанието ни е да Ви обърнем внимание, че тази проблематика е все още жива и дава плодове. Напук на квадратното ни време, което смята, че духовността е вече „демоде“. Подобна логика би окачествила дори и слънцето и луната демоде. Но ние предпочитаме благото слънце над Гетсиманската градина пред слънцето-убиец на „модерните“ озонови дупки. Също както обичаме повече луната, изгряваща в стихотворенията на Сафо, отколкото прозаичната луна на астронавта Армстронг.
Събрахме няколко текста, свързани с различните насоки на православната мисъл. Не се смятаме вещи относно каноничността им. Нека ни бъдат простени евентуалните неточности. Човек мъчително се докосва до истината. Бъдете сигурни, че ние поне се опитваме. Разбира се, с вашата критика и помощ.
От редакцията