С бог, с воля

Цветанка Еленкова

Усмихната, усмихната

пътувам

Две шепи с вода е

тишината

Нарисуваният дракон

още спи

в молива

Но аз,

усмихната, усмихната

пътувам

Накъде, езичница?

* * *

Три хиляди години –

нестинарка

Танцувам и едничката ми

грижа

Да не изстине пепелта ти,

Кришна

* * *

Косите ми са дим, а ти ги

сплиташ

Недей ги сплита във венец

от тръни

Само в моминска плитка ми ги

сплитай

ЗА ЕДИН УРОК ПО ПОЕЗИЯ

Риба съм

и твоят нож ме срязва

Падат песъчинките от люспите ми,

а и люспите ми падат

Риба съм в ръцете ти

и твоите ръце ме срязват като риба

Белезите ми са просто белези

и никакъв лиризъм

ВЛАЖНА ВЕЧЕР В ПЕЛОПОНЕС

Аркадия разцъфна, мириша на прашец

Стъпвам на пръсти по земята

мокра и хлъзгава

Безшумни са моите стъпки

в ръцете ти

Само Пан ме чува

някъде скрит

Виждам рогата му и бягам,

бягам

Земята под краката ми е кръгла

Коментари