Усмихната, усмихната
пътувам
Две шепи с вода е
тишината
Нарисуваният дракон
още спи
в молива
Но аз,
усмихната, усмихната
пътувам
Накъде, езичница?
* * *
Три хиляди години –
нестинарка
Танцувам и едничката ми
грижа
Да не изстине пепелта ти,
Кришна
* * *
Косите ми са дим, а ти ги
сплиташ
Недей ги сплита във венец
от тръни
Само в моминска плитка ми ги
сплитай
ЗА ЕДИН УРОК ПО ПОЕЗИЯ
Риба съм
и твоят нож ме срязва
Падат песъчинките от люспите ми,
а и люспите ми падат
Риба съм в ръцете ти
и твоите ръце ме срязват като риба
Белезите ми са просто белези
и никакъв лиризъм
ВЛАЖНА ВЕЧЕР В ПЕЛОПОНЕС
Аркадия разцъфна, мириша на прашец
Стъпвам на пръсти по земята
мокра и хлъзгава
Безшумни са моите стъпки
в ръцете ти
Само Пан ме чува
някъде скрит
Виждам рогата му и бягам,
бягам
Земята под краката ми е кръгла