III
Поезията е доразвиване на бляскав велосипед. В нея всички растем. Пътищата са бели. Цветята говорят. От листенцата им изплуват мънички девойки. Тази екскурзия няма край.
XVII
Дезертирам в шумака. Отдалече съзирам лека долина. Този ден е като прилив на светлина. Във вените и в листата му тече кръвта, която го оживява и отдалечава случайните прашки. Куполът му е толкова бистър, че се счупва стомната в съседната вила и преждевременно се пукат наровете върху алеята. Всяко тяхно зърно е и един миг, който пада в сластния кладенец.
XVIII
Вземи думата ми. Дай ръката си.
XIX
Съзерцавам. Една камбана се разтапя пред мен.
XX
Аз, човка. Ти, една цяла нощ с тръпки и фосфоресциращи медузи. После заспа, а когато се събуди, отново ме погледна, както детето една стълба.
СТРЕЛИТЕ
Едно момиче в градината
Две жени в саксията
Три девойки в сърцето ми
Без граници без условия.
Една длан върху стъклото
Една длан върху гърдите
Едно копче се откопчава
Една гърда се преоткрива
А Стрелецът със стрелите
Блести високо в небето
Без граници без условия.
ЕДНА ЦЕЛОМЪДРЕНА ЖЕНА СТРУВА КОЛКОТО ТРИ ПТИЦИ
А ЕДНА ЖЕНА ПРОСТО ЖЕНА СТРУВА КОЛКОТО ДЕСЕТКИ СЪРНИ
Превод: Панос Статоянис и Румен Баросов