Оставих я във тишината,
жълта върху тъмно жълтата стена,
слънце в слънцето, китарата
в непредполаганата тишина.
Канарчето е удивено,
и алтът на цитрона му расте!
Дали да сложа над комода слънчогледите от Арл?
Ако намериш в стаята
разлята светлина по пода
не я изнасяй със рогозката,
а остави
да тържествува юли.
ДЕТСТВО
Оранжева луна
във дъното на улицата
и шеметни тополи
черни.
Какво, какво? Кажи какво
се моли
за угасващия ден?
Оранжева луна
и черният прозорец ослепен.
Във рамката момче.
Луната и момчето.
Но защо ли
оранжева е тя,
а то със стригана коса?
Вселена и момче –
това ще се повтори
(повтаряло се е!)
така че чуй пространствен вик:
„Далечина“!
Така че виж
прозореца с момчето!
А долу са тополите под лунна светлина.
СПОНТАННО
Привежда клоните,
подрежда врабците под стрехите,
осамотява улиците,
(избистря техните дъна, в които
грейва някакво сияние),
лулите пали на комините дъждът.
Подрежда шеметните чувства,
поставя редом отчуждените души
и обещава нещо най-неясно
на гарваните (гарваново щастие?)
дъждът.
Като прочисти улиците
до самите им дъна,
като насели целия квартал със самоти
на нейде отминава
и ни оставя само мокрото пране,
простряно на въжета
и вечно спорещи за общата посока
ветрове
дъждът.
ГАДАНИЕ
В посока на лъчите
вървят червените калинки.
Калинке-Малинке,
кажи на Богородица скръбта ми.
В посока на лъчите
вървят големите щурци.
Щурецо,
моят дом е мойта вяра,
а покрив ми е божият покой.
В посока на лъчите
вървят зелените треви.
Там на предела има бряст
под него
ще бъде гробът ми,
трева.
ИДИЛИЯ
Козичката проблейва,
и цъфтят по поляните цветенца,
жълтурчетата, твоя милост.
Козичката проблейна,
и къщичката цяла се вароса,
стои и грее, твоя .милост.
Недей минава през рекичката, човече божи,
полето е така зелено, ох, така зелено –
цял ден ще се валяш, ще се валяш…
Когато се обърнеш,
козичката ще каже: „ме-е-е“,
и ще изчезнат
жълтурчетата заедно с варосаната къщичка –
и нейде ще се денат!
Тогава при какво ще се завърнеш,
твоя милост?
ПЕЙЗАЖНО
Пространствените цветове,
зеленото и синьото
са озвучили равнината.
Пространствените форми
могилите,
се гонят в своята далечност.
Това ми е необходимо!
Светът е целият край мен,
върти се, преобръща се
около този малък дом
с река, с могила, с планина…
Виж колко хитро някой е прибавил
към цветето небето.
СИРИЙСКА
На прага ми петалата
на четири магарета
починали
са заковани.
(От село до града
и от града до село!)
На двора хвърля сянка
само храст един.
Не можеш да отидеш по-далече
от нещата.
(От село до града
и от града до село!)
Така че мога само
да запълня с вик
пустинята край мен.
(Викът ми стига онзи хълм,
и Бог го връща!)
Където да погледнеш – празност.
(Викът ми стига онзи хълм,
и Бог го връща!)
Човек не съществува преко вяра.
Ако не вярвах старите петали
не биха стигнали нито веднъж
от село до града
и от града до село.