28 ноември 1935
огнен език открива своето лице във флейтата паузата която ѝ изпява разяжда ударът с кинжал синьото толкова игриво което засяда в окото на бика вписан в главата ѝ украсена с жасмини очаква корабното платно да издуе късчето кристал нека вятърът загърнат в наметалото на mandoble влажен от ласки разпределя хляба между слепеца и гълъба цвят лила и притиска с цялата си злоба срещу устните пламтящ лимон рогът торс който буди страх с прощалните си жестове катедралата която изчезва между ръцете му без нито един аплодисмент докато заблести в погледа му радиото разбудено от зората която заснема в целувка едно кабърче слънцето вкусва аромата на часа който се спуска и прекосява страницата която отлита развързва букета и го отнася пъхнат между крилото което въздиша и страха който се усмихва ножът подскачащ от удоволствие оставайки дори днес да плува по свой начин и без значение как в точно определения момент и така необходим високо над кладенеца викът на розата която една ръка му подхвърля като малка милостиня
5 декември 1935
език който си постила легло малко го засяга росата падаща върху кобилата която предъвква пилето с ориз върху печката и добре съчетава по време на любовта нощта с нейните ръкавици от смях около огнената линия много по-оскърбена отколкото изглежда и толкова бледа виждайки как свинския бут не чувствува нищо и сиренето тръпне и птичето което пее и мачка завесата откриваща лицето му и го изрязва в снега следящ своите ивици пъпеши козлета всякакви цветове във флейтата паузата която му изпява сякаш можеше да пее главата на смъртта която му отхапва ръката и я отнася увиснала през пръстена обвит в шума от крила на мухи нотата която подхваща цигулката не го оставя да поеме дъх стискайки го за гърлото със своите клещи разяжда ударът с кинжал изпълващ закачения с колбаси от естамадура балон категоричния довод на толкова грациозното синьо което се настанява в стол от слонова кост и постоянно подрежда полите си когато прелетява бързата стрела му хвърля червен пипер и сол и разчита бъдещето в окото на бика тенджерата за говеждото с моркови пробита лъжица от чемшир и ръчен часовник риган дафинов лист и сребърно легенче и обувка от коприна и споменът за една ръка която гали коляното и запечатан в съзнанието нарисуван върху афиша портрет с неговото име primoroso и този с неговото отглеждане украсен с жасмини обвързан с хиляди основания да си мълчи и да бъде глух за бълхата която пикае дъждът от толкова мляко с кафе разбърква перуката която чака скрита зад желязната врата издува корабното платно доброто възпитание което получи излежавайки се по цели дни в леглото и късчето кристал за да може вятърът загърнат в наметалото на mandoble влажен от ласки да тича и проклина сухите кестени и тръни и не би могло да му се каже че ако разпределя хляба и забрави слепеца и гълъба цвят лила но вече е много късно и нощта слага своята шапка и търси чадъра си и раздава картите от две до четири и от петдесет до двадесет и осем ако умъртви и притисне с цялата си злоба срещу устните лимона от пламтящото огледало подобно луд и си изгори устата стомната засвирва и моли слепеца да ѝ покаже най-прекия път който пропуква цвета в наметалото рогът торс ти вече знаеш през него светлината се спуска и пада на отблясъци върху лицето му звъни камбаната която буди страх с прощалните си жестове катедралата въздухът който следва като удар с камшик лъва преоблечен като тореро изчезва между неговите ръце без нито един аплодисмент и такъв блестящ в този момент и в погледа му радиото разбудено от зората с толкова просрочени сметки върху гърба едва задържащ дъха си и носещ върху уравновесения поднос филийката луна сянката която тишината събаря налага продължителен акцент за да заснеме в целувка едно кабърче от слънцето си ла фа ре си ми фа до си ла до фа вкусва аромата на часа който се спуска и прекосява страницата която отлита и ако след като е направил своето вързопче развърже букета пъхнат между крилото което зная вече защо въздиша и страха породен от собствения му образ видян в езерото ако поантата на поемата се усмихне дръпне завесата и ножът който подскача от удоволствие няма друг избор освен да умре от удоволствие когато дори днес кръвта плуваща по свой начин и без значение как в точно определения момент и необходим необходим единствено за мен съзре как преминава като светкавица високо над кладенеца викът на розата която една ръка му подхвърля като малка милостиня
Превод: Аксиния Михайлова
Редактор: Румен Баросов