ТОЗИ МАЛЪКЪ МИ ТРУДЕЦЪ ПОСВҌЩАВАМЪ НА СТ. СТАМБОЛОВЪ
ВЪ ЗНАКЪ
НА ДОБРОЖЕЛАТЕЛНОСТЬТА МУ
За обяснение да разясна защо человҍкъ, който възразява за едно най-скъпоценно нещо, възразява се и се трудеше да достигне цҍльта си.
Когато той дружествуваше въ своитҍ си работи, когато той предвиждаше, че всичко е приврҍменно прҍзъ цҍлий си животъ, той не можеше да знае защо сѫ неговитҍ трудове; когато вижда, че неговите прҍдҍди, тъй сѫщо и съотечественницитҍ му, като казвамъ, че бащитҍ имъ не възражавали свойтъ доключителенъ животъ. Защо е приврҍмененъ ? Приврҍмененъ е, защото никой не остава на този свҍтъ постояненъ. А защо той се трудеше когато виждаше отъ бащитҍ си, че не сѫ могли да въскрепятъ своята си цҍль до вҍчность.
Защо може да възразява своятъ си животъ принудително, когато тҍ се трудиха да достигнатъ своята цҍль и я доставя до толкозъ скѫпоцҍнно и можатъ да кажатъ, когато тҍ можаха да възразяватъ всичката си цҍль.
Като виждами че сутренна изгрҍва ясното слънце и ставатъ най-голҍми приятности прҍдъ природата, защо отчаенно се призираше отъ природата, когато природата бҍше най-приятна отъ освҍтлението. Нъ както знаехме че Богъ сътвори и създаде: слънцето, небото и земята и ги нарече въздушна природа. Покривание ясното слънце съ сҍнката си, и отъ това покривание, става денъ и нощъ; и ний тогава казвами, че се мръква и съмнува.
Природа
Какъ може да живее человекъ?
Като знаемъ, че Богъ създаде человека отъ земната природа и вдъхна въ него душа и го нарече въздушенъ человекъ.
Господъ като го създаде и сътвори отъ въздушна природа, затова человъкъ, който и да бжде, неможе да живъе повече, отъ колкото имаше той въздушна природа.
Человъкъ, като живъе въ въздушната природа, той бива отъ малъкъ немощественъ, до гдъто си завладее природата, той бива здравъ и пърличенъ, а послъ пакъ человъкъ като живъе повече отъ въздушната природа, той изгубва постьпенно въздушната природа.
Зрение на природата
Всичко що виждами на земята пространна, въздушно кръгло кълбо, което бъше земна природа, то можемъ да кажемъ, че каквото и да бъде природие на земнодушие, може да живъе, до гдъто е въ сила въздушението земно.
Защо человъкъ расте?
Ний знаемъ, че Исусъ Христосъ създаде человъка отъ пръсть и му даде свободна воля, и по тая причина отъ влиянието на въздушната природа, человъкъ расте. Когато рисувами человъка, то требва да го изрисувами съ сичкитъ му части: 1) Глава, на главата уши за да слуша, уста да ся храни и зъби да може да здъвче ястието. 2) Защо има черъ и бъпъ джигеръ? Защото Господъ като вдъхна въздухъ, като излезе отъ устата, той бъше черъ и бълъ, послъ се пръсна, за това е бълъ, че въздушението е като на душа джигеръ. – Защо се надува и спада? – Защото душата е предъпена въ корубата.
Защо человъкъ има сърдце? За да може да съществува тъпото. Человъкъ има разумъ за да може да се управлява въ природата и да се храни отъ въздушната природа. Какъ ще се храни от природата? – Человъкъ може да отбере за себъ си ония растения, които сж най хранителни за сърдцъто му. Какъ ще храни сърдцъто? Нией знаемъ, че человъкъ има уста. Какъ ще се храни? Требва да земе да насъе жито, като се роди, требва да се жлше и послъ върше. Слъдъ като се овърше суши се, занася се на воденица да се смели на брашно и най послъ от брашното ще направимъ хлъбъ, съ когото се хранимъ. Какъ ще се хранимъ? Ще занесемъ до устата си храната и съ зжбитъ ще я раскжсами, защото знаемъ, че тя е отъ земни въздушения и земна природа и отъ тази храна се образува кръвь въ сърдцето. Кръвьта се распростира по цъпото тъпо и се хранеше тъпото още. Ако се не храни тъпото, то бива не пърлично, защото жилитъ немогатъ да хранятъ тълото и за това тъпото въхне и пожълтява. А защо ставаше воднородна пара, която испива человъка? Парата, която испива человъка, се размесва съ храната и най послъ се исхвърля пакъ на вънъ, то става като се отдъля от бъбрецитъ една часть отъ водата и се събира въ едно черво, назначено да я исхвърля на вънъ. Защото тая вода е връдна за человъка? Това виждами когато человъкъ закъснъе да я (водата) исхвърли, тогава тя го надува, и ако я задържи, тя го повръжда.
Материално
Защо человъкъ има по очитъ засъхнало и по носътъ?
Като знаимъ че по ръкитъ има камени.
Отъ что ставатъ каменитъ?
Отъ земни водородията, и понеже знаеми че като земемъ млъко и туримъ мая, то ще видимъ, че стане като камъкъ и като знаиме че каменитъ сж земни наводнения и се мъри небъснитъ въздушни долини отъ слънцето и става камъка и человъкъ стая възнаграденъ, отъ въздушна топлина и захваща воднородието и става гурелъ.
Защо не расте камъка? – Не расте, защото е земно материално произведение.
Защо человъкъ има расрошена коса и надигната на горъ?
Защото и по балканите има дървета и се разместени съ връха на горъ? Защо има теме? – Защото человъкъ припада темнина отъ темето отъ слънцето. Защо лицето е на части? Защото и по балканите има дъсна и лъва страна; защото человъкъ като си сръше косата и я намаже съ разни масла, става гладка и лъскава. Сега ако я отрежемъ, какво ще правим с нея? Ще я употребимъ за наши потребности, за украшение на тялото; защото като осечемъ дърветата направями ги на столъ или кжща и я намажимъ съ разни масла и бои, за да блще по угодата на человъка и украсение на тялото. Защо лепятъ кжщитъ съ земя? – Какъ правятъ земята съ вода? – За да може да се лепи и да бжде прилично на кжщата и за отличие на тъпото. Защо има человъкъ тилъ? – Защото и балканите иматъ двъ лица.
Защо има много глави на връхътъ безъ косми, а по крайщата иматъ? – Защото знаимъ че балканите иматъ много само по полита дървета; и затова человъкъ нъма на всъкаде коса по главата.
Защо человъкъ има уши а не ся равни? – Защото яровитъ иматъ дупки; защото бъше еднородно.
Защо казвами, че человъкъ има шия захваната за тъпото за главата? защото балкана бъше като пришитъ; защото главата бъше навесена на тъпото, и защото балканътъ е навесенъ към полита.
Защо пищятъ ушитъ? – Защото знаемъ че изъ балканите изъ дупките се издава свирение и гръмогласие. Защо се нависени ушитъ?
Защото и яроветъ се нависени. Защо се допира брадата до гжрдитъ?
Защото и балкана се събираше на полето, като знаемъ да го скопаемъ и ще се събире балкана съ полето; и за това се сжбира брадата съ гярдитъ.
Защо пука снагата на человъка? – Като знаемъ, че се набърче и почне да пука, то растителната фиданка, като наведемъ на долъ, виждами, че се набърчва и закача да пука и гръбнака на человъка, както фиданката.
Защо има человъкъ гръбнакъ? – Защото и фиданката има трупъ.
Защо става человъкъ гърбавъ? – Защото като превиемъ една фиданка, то тя става гърбава и человъкъ като стои наведенъ и превитъ той става гърбавъ.
Защо человекъ има рлще на рамената? – Защото и фиданката има коренъ, за да може да се прехване, да се брани, да може да се храни и затова има ръце.
Защо има человекъ пръсти и некти? – Защото и фиданката има жилки покрити съ бела кора и се пребиватъ до земята, за да може да се възползува фиданката, за да бжде задоволна отъ нея и за това има человекъ пръсти, за да може всякъкъ да ги употреблява, да носи всичко и да работи, за да задоволява телото и да бждатъ благодарни отъ нея, че можатъ да направятъ всякакви неща, като фабрики за улеснение на телото, и за прехранвание на телото. После да избира приятните животни за да може да се храни, да бъде телото му дебело и пьрлично и да увеличава человеческото честолюбие отъ всичко нещо; защото человекъ е най големо нещо и отъ всичките растения и че человекъ се съобразява съ наший създатель. Господъ съобрази человека съ неговото лице, за може да бдще человекъ най високо растение на света и да може да употреблява секои растение за угодата на телото и да обогатява телото си. Какъ може да обогатява телото си?
Питания.
Защо человекъ завожда животенъ добитъкъ и му зима вълната и кожата? Да си облича телото. Какъ ще облича телото си? – Ще изработи вълната на прежда и ще я направи на разни комаши, съ разни искуства, за да си направи дрехи, да се отличава отъ другите животни и да намира най-голема приятность. Що е приятность? Като се облече человекъ, вижда въ себе си големо и недвижимо завладение на себе си, нещо което обогатяваше телото.
А що прави месото?
То се употребява за прихрана на телото, и то само отъ ония животни, на които нозете имъ се разцепени. Защо не ск ядятъ всичките? Защото Богъ е определилъ тъй. Кои сж хранителните животни? Те сж: овца, крава, волъ, биволъ или биволица, камила, рогачъ, сърна, заякъ, свиня, врапка, яребица, гжска, мисирка, кокошка, глшабъ и коза.
Неприятни и нехранителни. Конь, катъръ, славейче на ясла, собакъ, орелъ, вълкъ, мечка, лисица, гарванъ и маймуна.
Приятни дървета за удоволство: лоза, смокиня, ябълка, круша, слива, мушмулъ и дренъ.
Кое животно за какво е способно и за какво се употребява?
На едни животни зимами кожата, на други месото и пр. Некой употреблявами за улеснение отъ некои добитъци, а други само за расходка на человеколюбието за проминение на природните въздуше- ности. Окщо и некои птици употреблявами за угодата на телото и за приятность на сърдцето. А на некои зимами само мастьта за полза на телесните болести.
Защо всичките плодове не съ еднакво приятни? За да се различаватъ, коя до колко е способна и приятна.
Защо намирами некой дървета бодливи, криви и бутрести? Защото не еж всичките здрави и затова едни даватъ меризливи, а други немиризливи. Немиризливите никакъвъ миризъ и приятность; защото не сж способни и противни на человеколюбието.
ИВАНЪ ШИШМАНЪ.
Царъ Иванъ самодържавецъ, въздушенъ гласъ се чува: Ето неприятеля; ясний гласъ се зачуваше въздушенъ отъ Ивана Шишмана: Неприятелю! Не е възможно, да изброишъ ясните звезди, защото знаемъ, че звездите беха увеличителни отъ месеца и тогава гледашъ много звезди; и за това не е възмозно извика Иванъ Шишманъ сь гръмогласенъ гласъ: Ей тя тебе неприятелю зверски, не е възможно да искоренишъ Българский Народъ, защото той е посветенъ отъ Ив. Шишмана, които нема да го забравятъ.
Ив. Шишманъ казалъ, че азъ ако и да умра, моето име ще остане въ сърдцата на Българските непобедими юнаци, дърветата често ще си напомнювать за моето юначество, извика Ив. Шишманъ.
Балканските вълнения, и шумните гърмежи отъ ветъра, распал- ваше сьрдцата, на геройските патриоти и балканите ще поехтятъ съ гръмъ нажаленъ, към патриотическите сърдца.
Геройска слава въ гръмогласие.
Потрептя силата въ страстьта, отъ сърдцето въ гърдите на геройте, предъ природата. Падна героя на земята на балканските поли, и тъжеше наскърбено, а балкана му отговаряше: (не се наскърбявай славний герою, бъди дерзостенъ, помоли се на Исуса Христа за „Свобода или Смъртъ“ за слава на Ивана Шишмана, въ славата и свободата на славянский народъ.
Руссия славна, питаше съ силно ясно гереество где сж. Где сж балканските поли?! Тамъ вика патриота и казва тамъ, гдето патриота е робство, отговаря патриота, съ наклоненъ гласъ, мила и света Руссия, освободителка, Господарю Руссийски, ти ще освободишъ българский народъ, гдето стана толкозъ години лежи подъ турското иго.
Славната Руссия освободи българский народъ въ 1877 год. за слава на Александръ И-ѝ самодьржецъ всеросийски, който като гледаше тиранствата, които вършаха турците надъ бедните българи, съжали се, и ги освободи.
Балканските природни дървеса бехж въ ужасни наскьрблени на българските патриоти и на балканский народъ, въздушенъ отъ славата и свободата на Ив. Шишмана, неможе вече да стои, въ тиранство зрачни, покрити облаци въ тъмнина, той се стресна, за свобода и слава.
Сладкий вкусъ и миризми приятни, които беха за слава, распалваха сьрдцата на българските въздушни патриоти, и ги кара, да се жертвуватъ за победа на тиранска слава. Нека бжде за емьртъ и свобода за наший българский народъ, нека има въ очите пламъ, за победа на тиранската слава, и да имами и ний слава.
Какъ можемъ да придобиемъ слава? – Съ патриотическото распаление. Слава и честь на Александръ Н-ѝ който ни освободи съ Александръ 1-ѝ Князь българский, ще го славимъ и до века ура!!! (съ рлкоплескание).
Предвидена любовь.
Предвидена любовъ въ предвиждание на книжка за вашия благовейний животъ, дайте внимание. Що е внимание? – Наклоность. – Что е наклоность? – Любовъ. Что е любовъ? Света что видими, обичами. Что обичами? Да прегърна тънката ѝ снага и да я целуна. Что да целуна?
Да наклоня белото си лице и да целуна белите и червени бузки. Охъ!!! то като знаемъ, че като целунимъ белите ѝ бузки, то е за удоволствие.
Какво обичатъ Г-да младежите и Г-ците? Обичатъ да живеятъ приятно. Що е приятно? Да се хранятъ добре. Защо да се хранйтъ? Да иматъ сила да развиватъ чувствата си. Защо да развиватъ чувствата си? Да разумняватъ що е добро удоволствие. То като знаеме, че като се нахраними, то требва да бивами здрави и пърлични.
Г-да читатели Г-да младежи и Г-ци.
Като си напомниме, добиваме приятность. Що е приятность? Да живееме увеличителенъ животъ.
Слава на Господаря.
Слава на Господаря, Негово Височество ще смея да кажа, че е баща на българский народъ, и Господарь на държава на едно пространство Господарь.
Господа Министри!
Пословицата казва: че Господаря има стадо – то не е възможно да образува стадото самъ. Стадото на Господаря, по негова власть и пастира ще издава образованието, на придружените негови помощници, и спомоществувателите ще иматъ такива наклонности и ще образуватъ народа.
Какъ ще се образува народа? – По наклонностьтана на Господаря? Ще дава миролюбията си на министрите. Ще да каже на министрите си, да запазите сьрдца на България. Що е сьрдцето?
Златото е среброто. Защо да забрани златото и среброто, отъ Европейските моди?
Какви моди?!?
Фустани съ кадрули атлазени и пискюл чета. А защо да се забранятъ? Да останатъ здрави сьрдцата на Бьлгария.