на Андре Бретон
Очите със сини кръгове като рушащи се замъци
Шаяк от изровени пътища между нея и последния й поглед
През така приятното пролетно време
Когато цветята гримират земята
Това изоставяне на всичко
И всички желания на другите по нейн вкус
Без тя да си помисли за тях
Нейният живот никакъв живот освен живота
Нейните гърди са без сянка и нейното чело не знае
Че накъдрената й коса го успокоява настойчиво.
Думи какви думи черно или Севен
Бамбукът ли диша или лютичето
Да говориш е все едно да си служиш с краката за да вървиш
С ръцете за да мачкаш чаршафите като умиращ
Отворените очи са без ключалка
Без усилия човек има устата и ушите
Едно кърваво петно не е смазващо слънце
Нито бледнината една безсънна нощ която си отива.
Свободата е още по-неразбираема от
Посещението на лекаря
На кой лекар една свещ в пустинята
В началото на деня слабия отблясък от една свещ
Вечността започна и ще свърши с леглото
Но за кого говориш или понеже не знаеш
Понеже не искаш да знаеш
Понеже не знаеш вече
От уважение
Какво значи това да говориш.
ИВ ТАНГИ
Вечер като всички вечери и тази вечер като другите
По-близо до нощта хермафродит
Която бавно приближава
Лампите и тяхното месо от дивеч са принесени в жертва
Но в изсушеното око на рисовете и бухалите
Голямото безкрайно слънце
Любовната мъка на сезоните
Семейният гарван
Ето ги ярките звезди върху студената вода
По-черни от нощта
И веднага след това зората
Всички илюзии на повърхността на паметта
Всички листа в сянката на ароматите.
И момичетата да ме приспиват напразно с ръце
Да огъват снага да разтварят анемониите на гърдите си
Не хващам нищо в тези мрежи от плът и тръпки
От края на света до днешния здрач
Нищо не устоява на мойте отчаяни метафори.
Ние бяхме решили че ще управлява само
пръста сложен случайно върху пулта
на един счупен апарат.
ПРЕДМЕТ НА ДУМИТЕ
I
Една нова повърхност съвсем безчувствена
Доста добре посрещната
За да обикаляш през лятото
Без много да мислиш
За сините перли в перата накичили ушите
В обхвата на една лупа.
II
Куршумът
Изстрелян неточно
Се плъзга по дължината на ръката
Без да причини болка
Като необходимо удоволствие
Като изпитание възпроизвеждано прекалено често
По време на сън.
III
В бедственото положение
Един древен покойник от десета величина
Удря с удвоена сила един окървавен синигер
Учудена малка буква жадна за себеподобните си
От натрупаните камъни
Бедното животно ще угасне.
IV
Трябва да се признае
Че не е останал нито един елемент
Чужд на стремителността на уречения часовников звън
Нито красиво подредени ястия
Които променят хода на катастрофите.
V
Едно много красиво цвете
Излиза напълно разчленено
След поправката в зоотропа
Като смях който застига цялото тяло
Без да помръдне.
Превод: Аксиния Михайлова
Редактор: Румен Баросов