Беше Коледа. Вървях през дългата равнина. Беше студено. Снегът бе гладък като стъкло. Въздухът мъртъв. Никакво движение, никакъв звук. Хоризонтът беше кръгъл. Небето черно. Звездите умрели. Луната беше погребана вчера. Слънцето неизгряло.
Извиках. Но не можах да се чуя. Викнах отново.
Видях нечие тяло да лежи в снега. Беше Младенецът*. Ореолът му бе замръзнал жълт диск. Взех детето в ръце. Отворих клепачите му. То нямаше очи. Раздвижих ръцете му надолу-нагоре. Бях гладен. Изядох ореола му. Имаше вкус на стар хляб. Захапах главата му. Стар марципан.
Продължих пътя си.
САЛАМЪТ
Един човек убил жена си и я осаламил. Престъплението му станало взеизвестно. Човекът бил арестуван. Намерили един от саламите. Възмущението било голямо. Върховният съдия се заел с делото.
Съдебната зала е светла. През прозорците падат слънчеви лъчи. Стените са ярки светещи огледала. Хората прииждат на вълни. Те изпълват залата. Седят по первазите на прозорците. Висят по полилеите. Плешивината на прокурора гори отдясно. Червена е. Адвокатът е отляво. Очилата му са два слепи диска. Подсъдимият седи в средата между двама полицаи. Ръцете му са големи. Пръстите му имат сини краища. Над всички седи върховният съдия. Има черна роба. Брадата му е бяло знаме. Погледът сериозен. Челото – яснота. Веждите – яд. Лицето му е човещината. Пред него – саламът. Саламът лежи в чиния. Над върховния съдия седи справедливостта. Очите ѝ са завързани. В дясната си ръка държи меч. В лявата – везни. Хората мълчат, движението застива. Залата чака. Времето дебне. Прокурорът се изправя. Коремът му е земното кълбо. Устните – гилотина. Езикът – падащ нож. Думите се забиват в залата. Подсъдимият трепери. Съдията мълчи. Между веждите се очертава дълбока бръчка. Очите му са като слънца. Лъчите им опарват подсъдимия. Той се свлича на пода. Коленете му се подгъват. Ръцете се молят. Езикът виси. Ушите стърчат. А саламът пред върховния съдия е червен. Тих. Надут. Краищата му са заоблени. Завързани са с жълт конец. Саламът е неподвижен. Върховният съдия поглежда към най-нисшия човек. Той е малък. Кожата му е животинска. Устата – човка. Устните – съсирена кръв. Очите – главички на топлийки. Челото гладко. Пръстите дебели. Саламът мирише приятно. Примамва. Кожата му е грапава. Саламът е пухкав. Твърд. Нокътят оставя върху него сърповидна следа. Саламът е топъл. Има приятна форма. Прокурорът мълчи. Подсъдимият вдига глава. Погледът му е пребито дете. Върховният съдия вдига ръка. Адвокатът припряно започва. Очилата му танцуват. Думите подскачат в залата. Саламът изпуска пара. Парата е топла. Потропва нож. Саламът се разпуква.. Върховният съдия поглежда подсъдимия. Той е далече долу. Той е бълха. Върховният съдия поклаща глава. Погледът му е презрение. Започва да говори. Думите му са мечовете на справедливостта. Те падат като камъни върху подсъдимия. Изреченията му са камшици. Те бичуват. Задушават. Убиват. Месото е нежно. Сладко. Топи се като масло. Кожата е малко жилава. Стените бучат. Таванът се свива в юмрук. Прозорците скърцат. Вратите се затръшват. Стените тропат с крака. Градът пребледнява. Горите изсъхват. Водата се изпарява. Земята се разтърсва. Слънцето умира. Подсъдимият е осъден на смърт. Смъртта развързва муцуната му. Ножът лежи върху масата. Пръстите лепнат. Плъзват се по черната роба. Върховният съдия мълчи. Залата е мъртва. Въздухът тежък. Гърдите пълни с олово. Хората треперят. Подсъдимият се е залепил за стола. Той е осъден на смърт. Той има право на последно желание. Той се сгушва. Желанието бавно изпълзява от мозъка му. То е малко. Расте. Става великан. Издига се. Оформя се. Разтваря устни. Блъска се в съдебната зала. Звъни. Остатъкът от горката си жена – салама, иска да изяде той, перверзният шегобиец- убиец. Погнусата крещи. Върховният съдия вдига ръка. Хората замлъкват. Върховният съдия е като бог. Неговият глас е свещената последна тръба. Той удовлетворява молбата. Осъденият на смърт може да изяде салама. Върховният съдия гледа в чинията. Саламът вече го няма. Мълчи. Тишината е тягостна. Хората гледат върховния, съдия. Очите на осъдения са големи. В тях има въпрос. Въпросът е ужасен. Той потича в залата. Ляга на пода. Залепя се по стените. Увисва на тавана. Става притежание на всеки човек. Залата се разтяга. Светът става една ужасяваща въпросителна.
Превод от немски: Росица ТОДОРОВА
* Das Christkind — Младенец; коледна шоколадова кукла в станиол.