Действуващи лица:
ПЕТЯ ПЕРОВ – едногодишно момченце
НИНА СЕРОВА – осемгодишно момиченце
ВАРЯ ПЕТРОВА – седемнадесетгодишно момиченце
ВОЛОДЯ КОМАРОВ – двадесетипетгодишно момченце
СОНЯ ОСТРОВА – тридесетидвегодишно момиченце
МИША ПЕСТРОВ – седемдесетишестгодишно момченце
ДУНЯ ШУСТРОВА – осемдесетидвегодишно момиченце
Деца
или просто
дяволи
ПУЗИРЬОВА – майка
ПУЗИРЬОВ – баща
Кучката ВЕРА
Гробар
Прислужници, готвачи, войници,, учители по латински и гръцки език.
Действието се развива през 90-те години.
ДЕЙСТВИЕ I
Картина първа
На първата картина е нарисувана вана. Децата се къпят пред Бъдни вечер. Има и скрин. Вдясно от вратата готвачите колят кокошки и колят прасета. Бавачки, бавачки, бавачки мият децата. Всички деца седят в една голяма вана, а Петя Перов, едногодишно момченце, се къпе в легена, сложен точно срещу вратата. На стената, вляво от вратата, виси часовник. Той показва 9 часа вечерта.
Едногодишното момченце ПЕТЯ ПЕРОВ. Ще има ли елха? Ще има. Ами ако няма? Ами ако взема да умра.
БАВАЧКАТА (мрачна като пор). Мий се, Петя Перов. Насапунисай си ушите и врата. Нали още не можеш да говориш.
ПЕТЯ ПЕРОВ.. Мога да говоря с мисли. Мога да плача. Мога да се смея. Ти какво искаш?
ВАРЯ ПЕТРОВА (момиченце на 17 години). Володя, изтрий ми гърба. Само Господ знае мъх ли по гърба това е. Какво мислиш?
ВОЛОДЯ КОМАРОВ (момченце на 26 години). Нищо не мисля. Изгорих си корема.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). Сега ще ти излезе мастилено петно. Което, зная, никога и с нищо не ще да изличиш.
СОНЯ ОСТРОВА (момиченце на 32 години). Ти, Миша, винаги говориш неправилно. Я по-добре виж каква гръд съм наляла.
ДУНЯ ШУСТРОВА (момиченце на 82 години). Пак се хвалиш. Преди с кълките се хвалеше, а сега с гърдите. Нямаш страх от Бога.
СОНЯ ОСТРОВА (момиченце на 32 години). Оклюмала от скръб като порасъл украински човек). Сърдита съм ти. Глупачка, идиотка, курва с курва.
БАВАЧКАТА (замахвайки с брадвата като със секира). Сонче, ако ще псуваш, ще кажа на баща ти и на майка ти^ ще те съсека с брадвата.
ПЕТЯ ПЕРОВ (момченце на една година). И ще усетиш за един кратък миг как се разкъсва кожата ти и как руква кръвта. А какво ще усетиш по- нататък, не ни е известно.
НИНА СЕ РОВА (момиченце на осем години). Сонечка, тази бавачка или е побъркана, или е престъпница. Тя всичко може да направи. Защо ли я наеха при нас.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). Абе, деца, стига сте се карали. Така и до елхата няма да доживее човек. А родителите купиха свещички, бонбони и кибрит, за да запалят свещите.
СОНЯ ОСТРОВА (момиченце на 32 години). На мен свещи не ми трябват. Имам си пръст.
ВАРЯ ПЕТРОВА (момиченце на 17 години). Соня, недей да настояваш за тия работи. Недей да настояваш. По-добре се измий хубаво.
ВОЛОДЯ КОМАРОВ (момченце на 25 години). Момиченцата трябва да се къпят по-често от момченцата, иначе стават отвратителни. Така мисля.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). Ох, стига сте говорили мръсотии. Утре е елхата и всички здравата ще се повеселим.
ПЕТЯ ПЕРОВ (момченце на една година). Само аз ще седя в ръцете на всички гости поред, и ще изглеждам важен и глупав като че ли нищо не разбирам. Аз и невидимият Бог.
СОНЯ ОСТРОВА (момиченце на 32 години). А когато вляза в залата самичка, и когато запалят елхата, там ще си вдигна полата и всичко ще покажа на всички.
БАВАЧКАТА (озверявайки). Не, няма да им покажеш. Пак и какво има да показваш – ти си още мъничка.
СОНЯ ОСТРОВА (момиченце на 32 години). Не, ще им покажа. А ти вярно каза, че на мен ми е мъничка. Още по-хубаво. Не е като твоята.
БАВАЧКАТА (грабва брадвата и ѝ отсича главата). Ти си заслужи тази смърт.
ДЕЦАТА викат: Убийца, тя е убийца. Спасете ни. Спрете къпането.
Готвачите спират да колят кокошките и да колят прасетата.
Отдалечена на две крачки от тялото на пода лежи кървавата отчаяна глава. Зад вратите вие кучката Вера. Влиза полицията.
ПОЛИЦИЯТА Родителите де са?
ДЕЦАТА (в хор). Те са на театър.
ПОЛИЦИЯТА. Отдавна ли са заминали.
ДЕЦАТА (в хор). Отдавна, ала не завинаги.
ПОЛИЦИЯТА. А какво гледат – балет или драма?
ДЕЦАТА (в хор). Балет както изглежда. Обичаме мама.
ПОЛИЦИЯТА. Приятно е да срещнеш люде културни.
ДЕЦАТА (в хор). Винаги ли носите котурни.
ПОЛИЦИЯТА. Винаги. Виждаме труп. И главата отделно. Лежи тук човекът безцелно. Цял на части разделни. Как стана всичко.
ДЕЦАТА (в хор). Бавачката с брадва съсече нашта сестричка.
ПОЛИЦИЯТА. Убийцата де е?
БАВАЧКАТА. Пред вас аз немея. Вий мене вържете и мен отведете и ме обесете.
ПОЛИЦИЯТА. Прислуга, фенер донесете.
СЛУГИТЕ. Ридаем ний тука, а пък фенерът блещука.
БАВАЧКАТА (плаче). Вий коня съдете, а мен пожалете.
ПОЛИЦИЯТА. Нима пред закона виновен е коня, че текли са кърви? Отде да ти вземем кон-виновник тепърва.
БАВАЧКАТА. Аз съм побъркана.
ПОЛИЦИЯТА. Хайде, обличай се. Там ще видят. Ще минеш на експертиза. Сложете ѝ пранги или окови.
ЕДИН ГОТВАЧ. Ти си по оковите, бавачке.
ДРУГ ГОТВАЧ. Злодейка.
ПОЛИЦИЯТА. Я вие, готвачите, по-тихо. Хайде да тръгваме. Довиждане; деца.
Чува се чукане на вратата. Нахълтват Пузирьов-баща и Пузирьова-майка. Обезумели са от мъка. Страшно викат, лаят и реват.
На стената вляво от вратата виси часовник; който показва 12 часа вечерта.
Край на първа картина
Втора картина
Същата вечер в гората. Толкова сняг, че с каруци да го караш. И наистина го карат. Дърварите в гората секат елхи. Утре много руски и еврейски семейства ще правят елха. Между другите дървари се откроява един, чието име е Фьодор. Той е годеник на бавачката, извършила убийството. Какво знае той за това. Още нищо не знае. Плавно отсича елха за елхата в семейство Пузирьови. всички животни са се изпокрили по дупките си. Дърварите пеят химн в хор. Същият часовник вляво от вратата показва 9 часа вечерта.
ДЪРВАРИТЕ. Как е светло, как е кротко
щом в гората сняг вали.
Най е кръгло колелото –
нему значи се моли.
Тихомълком дървесата
на купчинки си лежат.
По шейните ни децата
като ангели скимтят.
Утре празник православен
чества всеки големец
и за негово му здраве
ний ще сръбнем от сърце.
Господ ни се радва кротко
от престола си висок.
– Ех, народец мой, сиротен!–
Тихо се усмихва Бог.
ФЬОДОР (замислено). Не, не го знаете това, дето сега ще ви го кажа. Имам си годеница. Работи бавачка в голямото семейство Пузирьови. Много е красива. Много я обичам. Ние с нея вече си живеем като мъж и жена.
Дърварите, кой както може, му показват със знаци, че това което им е казал ги интересува. Тук става ясно, че те не могат да говорят. А това, че току що са пели, е обикновена случайност, каквито в живота има толкова много.
ФЬОДОР. Само дето е много нервозна тая моя годеница. Ама кво да се прави, работата ѝ е тежка. Семейството голямо. Децата много. Кво да направиш.
ДЪРВАР. Голям си образ.
(Макар че е проговорил, то нали не е на място. Тъй че не влиза в. сметката. Другарите му също винаги приказват не на място.)
2 ДЪРВАР. Жълтеница
ФЬОДОР. След като съм бил с нея, никога не ми е скучно и не ми е . гадно. Така е защото много се обичаме. Близки сме пр нашата близка душа.
3 ДЪРВАР. Тиранти.
ФЬОДОР. Ей сега ще закарам дървото и нощес ще отида при нея; Тя е изкъпала децата и ме очаква. Кво да правиш.
Фьодор и дърварите се качват на шейните и заминават от гората.
Влизат животните: Жирафът – чудесно животно, Вълкът – боброво животно, Лъвът – господар и Свинското прасенце.
ЖИРАФЪТ. Часовете минават.
ВЪЛКЪТ. Като стада овце.
ЛЪВЪТ. Като стада бикове.
СВИНСКОТО ПРАСЕНЦЕ. Като хрущял на есетра.
ЖИРАФЪТ. Звездите блестят.
ВЪЛКЪТ. Като кръв на овце.
ЛЪВЪТ. Като кръв на бикове.
СВИНСКОТО ПРАСЕНЦЕ. Като мляко на кърмачка.
ЖИРАФЪТ. Реките текат.
ВЪЛКЪТ. Като овчи слова.
ЛЪВЪТ. Като бичи слова.
СВИНСКОТО ПРАСЕНЦЕ. Като богинята сьомга.
ЖИРАФЪТ. Къде е нашата смърт?
ВЪЛКЪТ. В душите на овцете.
ЛЪВЪТ. В душите на биковете.
СВИНСКОТО ПРАСЕНЦЕ. В просторните съдове.
ЖИРАФЪТ. Благодаря ви. Урокът свърши.
Животните – Жирафът – чудесно животно, Вълкът – боброво животно, Лъвът-господар и Свинското прасенце излизат съвсем като в живота. Гората остава сама. Часовникът вляво от вратата показва 12 часа през нощта.
Край на втора картина
Картина трета
Нощ. Ковчег. Отплуващи по реката свещи. Пузирьов-баща. Очила. Брада. Слюнки. Сълзи. Пузирьова-майка. Тя е с женски доспехи. Красавица е. Има бюст. В ковчега по гръб’ или по корем лежи Соня Острова. Тя е обезкървена. Отсечената ѝ глава лежи на възглавница, нагласена до бившето си тяло. На стената вляво от вратата виси часовник. Той показва 2 часа през нощта.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА (плаче). Момиченцето ми, Соня, как така. Как така. Сутринта ти още играеше с топчицата и тичаше като жива.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. Сонечка. Сонечка. Сонечка. Сонечка, Сонечка. Сонечка. Сонечка.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. Ама пък как можахме да отидем на театър и да гледаме този глупашки балет с косматите дундести балерини. Като сега си спомням как една от тях, докато подскачаше и сияеше ми се усмихна, а аз си помислих за какво си ми притрябвала, нали си имам деца, имам си жена, имам си пари. И така се радвах, така се радвах. После излязохме от театъра и викнах файтонджията и му казах: Ваня, по-бързо ни карай у дома, нещо ми се свива сърцето.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. (прозява се). О, жестоки Боже, о, жестоки Боже, за какво ни наказваш така.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. (изсеква се). Бяхме като пламък, а ти и и гасиш.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА (пудри се). Искахме да направим елха за децата.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. (целува я). И ще я направим, ще я направим. Няма да обръщаме внимание на нищо.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. (съблича се). О, каква елха ще бъде това. Елха на елхите.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. (разпалвайки въображението си). Хубавица си ми ти, а и децата са толкова мили.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. (отдава му се). Божичко, защо така скърца дивана. Колко е ужасно.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. (свършил си работата, плаче). Господи, дъщеря ни е умряла, а ние тука като животните.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. (плаче). Не е умряла, не е умряла, там е цялата работа. Нали са я убили.
Влиза Бавачката с едногодишния Петя Перов на ръце.
БАВАЧКАТА. Момченцето се разбуди. Нещо му тежи на душицата. Мръщи се. Гледа на всичко с отвращение.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. Спи Петенка, спи. Ние те пазим.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на една година). А със Соня какво става? Още ли е мъртва?
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. (въздиша). Да, мъртва е. Да, убита е. Да, тя е мъртва.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на 1 година). Така си и мислех. Ами елха ще има ли?
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. Ще има. Ще има. Какво правите сега вие, всички дечица?
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на една година).Ние, всички дечица, сега спим. И аз заспивам. (Заспива.)
Бавачката го поднася към родителите, те го прекръстват и целуват.
Бавачката го отнася.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. (към жена си). Ти постой малко сама край ковчега. Ей сегичка се връщам. Ще отида да погледна дали не носят елхата. (Изтичва от гостната. След секунда се връща, потривайки ръце). Пък и трябва да сложим още свещи, че тези вече съвсем са отплували в Лета. (Покланя се ниско на ковчега и на жена си, и излиза на пръсти).
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. (остава сама). Сонечка, знаеш ли, когато се качвахме по стълбата, над мен през цялото време кръжеше един гарван и аз нравствено усещах, че сърцето ми се свива от мъка. А когато влязохме в апартамента и когато слугата Степан Николаев каза: Тя е убита. Тя е убита. – не се развиках с безпросветен глас. Тъй страшно ми стана. Тъй страшно. Тъй тежко.
СОНЯ ОСТРОВА. (бивше момиченце на 32 години) лежи като повален железопътен стълб. Дали чува какво говори майка ѝ? Ами, къде ти ще чува. Тя е напълно мъртва. Убита е.
Вратата се отваря широко. Влиза ПУЗИРЬОВ-БАЩА. След него Фьодор. След него дърварите. Те внасят елхата. Виждат ковчега и всички свалят шапки. Освен елхата, която няма шапка и нищо не разбира от такива работи.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. По-тихо братлета, по-тихо. Тука у дома момиченцето ми е на смъртен одър. А впрочем (изхлипва) дори не е на одър, отсякоха ѝ главата.
ФЬОДОР. Скръб ни съобщавате вие. А ние ви носим радост. Ето, донесохме елхата.
1- и ДЪРВАР. Голям си образ
2- и ДЪРВАР. Послание гръцко.
3- и ДЪРВАР. Човек се дави. Спасете го.
Всички излизат. Соня Острова, бивше момиченце на 32 години, остава самичка. Остават главата и тялото ѝ.
ГЛАВАТА. Ти, тяло, всичко ли чу?
ТЯЛОТО. Нищо не чух, главо. Нямам уши. Но всичко почуствах.
Край на трета картина и I действие
Часовникът вляво от вратата показва 3 часа през нощта.
ДЕЙСТВИЕ II
Четвърта картина
Участък. Нощ. Червен восък. Полиция. Часовникът вляво от вратата показва 12 часа през нощта. Писарят седи, седи и младшият стражар.
ПИСАРЯТ. На восъкът червен гръдта му пари всеки ден. А пък и всичките пера с по две прекрасни са бедра.
МЛАДШИЯТ. Тъй писарю, се отегчих.
Стоях на пост цял ден като замаян.
Премръзнах. Вече всичко ми омръзна –
дъжда ръждив и тези пирамиди
египетски в семейния Египет.
Утеши ме.
ПИСАРЯТ. Абе; младши, тъй като гледам съвсем си откачил. Що ще те теша аз тебе, нали съм ти началство.
МЛАДШИЯТ. Ей, Богу,
от аптеки, от бардаци и от кръчми,
виждам, днес съвсем се е заплел умът ми
и отровени защо да мъкна , по аптеки –
седнал бих във някоя библиотека
и от Маркс бих чел там откъси избрани,
сутрин аз бих пил не водка, а сметана.
ПИСАРЯТ. Ами какво стана с оня пияния? Какво, още ли се клатушка?
МЛАДШИЯТ. Клатушка се като това махало
над него се клатушка Млечен път.
Безбройни са тез труженици морски,
низвергнатите, крепостните, да.
Влизат Главният пристав и жандармите.
ГЛАВНИЯТ ПРИСТАВ. Стани. Почисти. Да се помолим на Бога. Сега тук ще въведат престъпница.
Войници, слуги; готвачи и учители по латински и гръцки език домъкват бавачката, убила Соня Острова.
ГЛАВНИЯТ ПРИСТАВ. Оставете я. (обръща се към бавачката). Лягайте в затвора.
БАВАЧКАТА. Ръцете ми са в кръв. Зъбите ми са в кръв. Бог ме изостави. Аз съм побъркана. Тя и сега прави нещо.
ГЛАВНИЯТ ПРИСТАВ. За кого приказваш, бавачке. Гледай да не лъготиш и да не си измисляш. Дайте ми чаша водка. Коя е тя?
БАВАЧКАТА. Соня Острова, дето я заклах. Тя сега си мисли нещо. Студено ми е. Главата ме боли като корем.
ГЛАВНИЯТ ПРИСТАВ. Пък си млада още. Пък си и хубавичка. Пък и си те бива. Пък си и. като звездите. Пък си и като струна. Пък си и като душа.
МЛАДШИЯТ. (към бавачката).
Представям си аз вашто състояние,
Вий с брадвата убили сте дете.
И мъчат днес душата ви страдания –
нима с перо, ще се опишат те?
ГЛАВНИЯТ ПРИСТАВ: Е, бавачке, как се чувствате? Приятно ли е да си убийца?
БАВАЧКАТА. Не. Тежко е.
ГЛАВНИЯТ ПРИСТАВ. Ами нали ще ви екзекутират. Честен кръст, ще ви екзекутират.
БАВАЧКАТА. С ръце блъскам. С нозе блъскам. В главата ми е нейната глава. Аз съм Соня Острова – мен бавачката ме съсече, Федя – Фьодор спаси ме.
МЛАДШИЯТ.
Спомням си, нявга на пост в мразовития ден бях застанал.
Хора минаваха там и животни се стрелваха бързо.
Конници гръцки фучаха в проспекта досущ като сянка.
Мощната свирка надух, призовах аз вратарите мигом.
Дълго стояхме ний всички там в далекогледите взрени.
Свели уши до земята, долавяхме тропот далечен.
Ала напусто ний дирехме конните воини смели.
Тихо заплакахме после и всеки към къщи си тръгна.
ГЛАВНИЯТ ПРИСТАВ. Защо ги разправяш тия? Тебе те питам? Глупак! Кариерист. Службата не си знаеш.
МЛАДШИЯТ. Исках да отвлека убийцата от мрачните ѝ мисли,
ПИСАРЯТ. Чука се. Това са санитарите. Санитари, взимайте я във вашата лудница.
На вратата се чука, влизат санитарите.
САНИТАРИТЕ. Кого да вземем – този Наполеон ли?
Излизат. Часовникът вляво от вратата показва 4 часа през нощта.
Край на четвърта картина
Пета картина
Лудницата. Край окопа стои лекарят и се цели в огледалото. Наоколо има цветя, картини и ковьорчета. Часовникът вляво от вратата показва 4 часа през нощта.
ЛЕКАРЯТ. Господи, колко е страшно. Заобиколен съм единствено от ненормалните. Преследват ме. Изяждат сънищата ми. Искат да ме застрелят. Ето един от. тях се е промъкнал тук и се прицелва в мен. Прицелва се, ама не стреля, прицелва се, ама не стреля. Не стреля, не стреля, не стреля, ама се прицелва. Не стреля, не стреля не стреля, ама се цели. Така че ще стрелям аз.
Стреля. Огледалото се разбива. Влиза каменният санитар.
САНИТАРЯТ. Кой стреля с топа?
ЛЕКАРЯТ. Не зная, навярно огледалото. А вие колко сте?
САНИТАРЯТ. Много сме.
ЛЕКАРЯТ. Влизайте тогаз. А пък мене нещо ме боли дивотията. Там докараха някого.
САНИТАРЯТ. От участъка докараха бавачката-убийца.
ЛЕКАРЯТ. Като въглен ли е черна?
САНИТАРЯТ. Знаете ли, аз не всичко знам.
ЛЕКАРЯТ. Какво да правим тогава? Не ми харесва това ковьорче. (Стреля в него. Санитарят пада като мъртъв.) Защо паднахте вие, не стрелях във вас, а в ковьорчето.
САНИТАРЯТ (изправя се). Стори ми се, че аз съм килимче. Припознал съм се. Тази бавачка казва, че била побъркана.
ЛЕКАРЯТ. Това тя го казва – не го казваме ние. Няма да го кажем напразно. Знаете ли, цялата ни градина с всичките ѝ дървета, с подземните червеи и безшумните облаци аз я държа ей на това, ей на това, абе как се казваше това (показва дланта на ръката си).
САНИТАРЯТ. Грозде.
ЛЕКАРЯТ. Не.
САНИТАРЯТ. Стена.
ЛЕКАРЯТ. Не.
ЛЕКАРЯТ. Не. На дланта си. Хайде пускай я тази бавачка.
Влиза бавачката.
БАВАЧКАТА. Аз съм побъркана. Убих детенце.
ЛЕКАРЯТ. Не е хубаво да се убиват деца. Здрава сте.
БАВАЧКАТА. Ама аз го направих без да искам. Побъркана съм. Могат да ме екзекутират.
ЛЕКАРЯТ. Здрава сте. Имате цвят на лицето. Пребройте до три.
БАВАЧКАТА. Не мога.
САНИТАРЯТ. Едно. Две. Три.
ЛЕКАРЯТ. Виждате ли, а пък ми разправяте, че не можете. Имате желязно здраве.
БАВАЧКАТА. Говоря ви отчаяно. Не броих аз, а вашият санитар.
ЛЕКАРЯТ. Сега вече това трудно може да бъде установено. Чувате ли ме?
САНИТАРЯТ. Чувам ви. Аз съм бавачка, длъжна съм да чувам всичко.
БАВАЧКАТА. Господи, свършва се животецът ми. Скоро ще ме екзекутират.
ЛЕКАРЯТ. Отведете я и най-добре да доведете елхата. Честен кръст, това ще е най-хубаво. Поне ще е малко по-весело. Така ми дотегна дежурството. Лека нощ.
Отблъсквайки се от пода с весла, от залата на лодка изплуват болните.
ЛЕКАРЯТ. Добро утро болни. Накъде така?
ЛУДИТЕ. За гъби, за ягоди.
ЛЕКАРЯТ. А, така ли било.
САНИТАРЯТ. И аз ще дойда да се изкъпя с вас.
ЛЕКАРЯТ. Бавачке, върви да се езкалтираш. Здрава си. Бяла и червена като ябълка.
Часовникът вляво от вратата показва 6 часа сутринта.
Край на пета картина
Шеста картина
Коридор. Отсам врати. Оттам врати. И тук врати. Тъмно е. Фьодор дърварят, годеникът на бавачката, убила Соня Острова, с фрак и бонбони в ръцете върви по коридора. Ни в клин ни в ръкав са му завързани очите. Часовникът вляво от вратата показва пет часа сутринта.
ФЬОДОР. (влизайки в една врата). Спиш ли?
ГЛАСЪТ НА ЕДНА СЛУГИНЯ. Спя, но ти влизай.
ФЬОДОР. Значи си в кревата. Я виж, нося ти гощавка.
СЛУГИНЯТА. Ти пък откъде се взе.
ФЬОДОР. Бях в банята. Търках се с четките като кон. На майтап ми завързаха очите. Чакай да си сваля фрака.
СЛУГИНЯТА. Събличай се. Лягай отгоре ми.
ФЬОДОР. Ще легна, ще легна. Не бързай. Яж си гощавката.
СЛУГИНЯТА. Аз ще ям, ти си върши работата. Утре у нас ще има елха.
ФЬОДОР. (ляга отгоре ѝ). Знам. Знам.
СЛУГИНЯТА. И момиченцето ни убиха.
ФЬОДОР. Знам. Чух.
СЛУГИНЯТА. Вече лежи в ковчега.
ФЬОДОР. Знам. Знам.
СЛУГИНЯТА. И майката плака, и бащата.
ФЬОДОР. (става). Скучно ми е с тебе. Ти не си моята годеница.
СЛУГИНЯТА. И какво от това.
ФЬОДОР. Чужда си ми по дух. Скоро ще изчезна като мак.
СЛУГИНЯТА. Ти пък много си ми притрябвал. Впрочем искаш ли още веднъж.
ФЬОДОР. Не, не. Страшна мъка ме е налегнала. Скоро ще изчезна като радост.
СЛУГИНЯТА. Сега за какво си мислиш.
ФЬОДОР. За това, че целият свят ми стана безинтересен след теб. И масата си загуби класата, и небето, и стените, и прозореца, и небето и горите. Скоро ще изчезна като нощ.
СЛУГИНЯТА. Не си вежлив. Затова ще те накажа. Я ме погледни. Ще ти разкажа нещо неестествено.
ФЬОДОР. Само се опитай. Ти си жаба.
СЛУГИНЯТА. Твоята годеница е убила едно момиченце. Ти виждал ли си убито момиченце. Годеницата ти ѝ отсече главата.
ФЬОДОР. (кряка).
СЛУГИНЯТА. (подсмихва се). Момиченцето Соня Острова познаваш ли? Че тя нея я уби.
ФЬОДОР. (мяука).
СЛУГИНЯТА. Какво се натъжи сега?
ФЬОДОР. (пее с птиче гласче).
СЛУГИНЯТА. Ами да, виждаш ли. А защо. А за какво. Сигурно и ти самият.
ФЬОДОР. Не, не аз самият.
СЛУГИНЯТА. Разказвай, разказвай, може да ти повярвам,
ФЬОДОР. Честна дума.
СЛУГИНЯТА. Хайде отивай си, че искам да спя. Утре ще има елха.
ФЬОДОР. Знам. Знам.
СЛУГИНЯТА. Абе ти какво пак си приказваш. Нали сега си далече от мен.
ФЬОДОР. Просто така си приказвам от много мъка. Какво друго ми остава.
СЛУГИНЯТА. Да скърбиш, да скърбиш и да скърбиш. И все едно нищо няма да ти помогне.
ФЬОДОР. И все едно нищо няма да ми помогне. Права си.
СЛУГИНЯТА. А пък можеш да се опиташ да учиш, да учиш и да учиш.
ФЬОДОР. Ще се опитам. Ще изуча латински. Ще стана учител. Сбогом.
СЛУГИНЯТА. Сбогом.
Фьодор изчезва. Слугинята спи. Часовникът вляво от вратата показва 6 часа сутринта.
Край на шеста картина
ДЕЙСТВИЕ III
Картина седма
Маса. На масата има ковчег. В ковчега е Соня Острова. В Соня Острова има сърце. В сърцето има съсирена кръв. В кръвта има червени и бели кръвни телца. В, разбира се и трупна отрова. За всички е ясно, че разсъмва. Кучката Вера, подвила опашка, обикаля край ковчега. Часовника вляво от вратата показва 8 часа сутринта.
КУЧКАТА ВЕРА. Край ковчега се навъртам.
Гледам вън и гледам вътре.
Изпитание таз смърт е.
Вярва бедният в житцето.
Вярва медният в небето.
Попът ще попее, ето.
Вкочанясва се тук тяло.
Шунката съм аз наяла.
Дулчинея е умряла.
Вредом кървища остави.
Ама пък че черни нрави.
Нямате, бавачке, право.
Тоз живот е за разтуха.
А смъртта – да плаши глухо.
И защо бе таз разруха.
на най-важните артерии.
И на смелите бактерии.
Нямаш, стрино, ти критерий.
Щеше Фьодор в утрината
да ти бърка под бедрата.
Труп ще станеш днес самата.
Влиза, кретайки, едногодишното момченце Петя Перов.
ПЕТЯ ПЕРОВ. Аз съм най-младият тук – събуждам се по-рано от всички. Като сега си спомням, че преди две години още нищо не си спомнях. Чувам, че кучето произнася реч в стихове. Така тихо плаче.
КУЧКАТА ВЕРА. В залата съвсем не е горещо.
Вие, Петя, казахте ли нещо.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на 1 година). Какво мога да кажа? Аз мога само да съобщя нещо.
КУЧКАТА ВЕРА. Диво вия, вия, вия диво,
Соня искам пак да видя жива.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на 1 година). Тя беше непривично неприлична. А сега е страшно да я погледне човек.
КУЧКАТА ВЕРА. Не се ли учудвате, че разговарям, а не лая.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на 1 година). Какво може да ме учуди на моята възраст. Успокойте се.
КУЧКАТА ВЕРА. Дайте ми чаша вода. Много ми дойде.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на 1 година). Не се вълнувайте. За краткия ми живот ще ми се наложи да се срещна с какво ли не.
КУЧКАТА ВЕРА. Тази Соня нещастна Острова беше безнравствена. Но аз пък я…. Обяснете ми всичко.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на 1 година). Тате. Мама. Чичо. Леля. Баба.
КУЧКАТА ВЕРА. Какво говорите. Опомнете се.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на 1 година). Сега съм само на една година. Не забравяйте. Тате. Мама. Чичо. Леля. Огън. Облак. Ябълка. Камък. Не забравяйте.
Заминава с гащи в ръцете на бавачката.
КУЧКАТА ВЕРА. (спомня си). Той действително е още малък и млад.
Хванати за ръце, фъфлейки, влизат МИША ПЕСТРОВ и ДУНЯ ШУСТРОВА.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). Честито. Днес е Рождество. Скоро ще има бълха.
ДУНЯ ШУСТРОВА (момиченце на 82 години). Не бълха, а леха. И не леха, а елха. Честито. Честито. А Соня какво прави, спи ли?
КУЧКАТА ВЕРА. Не бе, пикае.
Часовникът вляво от вратата показва 9 часа сутринта.
Край на седма картина.
Осма картина
На осмата картина е нарисуван съд. Съдиите са старухи – съдействат си с перуки. Скачат насекоми. Нафталинът събира сили. Жандармите подпухват. Часовникът вляво от вратата показва осем часа сутринта.
СЪДИЯ (издъхвайки). Не дочаках до Рождество – умрях.
(Бързо го заместват с друг съдия).
ДРУГ СЪДИЯ. Лошо ми е, лошо ми е. Спасете ме.
(Умира. Бързо го заместват с друг съдия).
ВСИЧКИ (в хор). Нас ни плаши тази двойна смърт.
Рядък случай в почитаемия съд.
ВСИЧКИ ДРУГИ (по ред).
Съдим.
Ще бъдем
съд
ще будим
хората
до смърт.
Всеки, всяка
си носи
съда
в съдинки
на подноса
и чака.
(Готовият за работа съд пристъпва към изслушване на делото на Козлов и Ослов).
СЕКРЕТАРЯТ, (чете протокола).
Тръгнал привечер Козлов
към реката със козлите.
Вижда – връща се Ослов.
от реката със ослите.
Пръв Ослов го заговаря:
– Ти на мен май нямаш вяра?
Де с козлите си поел?
Часослова да си чел?
На Ослов Козлов крещи:
– Ти Псалтира си чети,
с Часослова по-прилично
дръж се, казвам ти го лично!
На Козлов Ослов му дума:
– За Псалтира стана дума.
Хайде, поведи козлите
и Псалтира им чети ти.
На Ослов Козлов му вика:
– Аз на теб не вярвам никак!
Я ги виж какви са зли
днеска моите козли.
На Козлов Ослов отвръща:
– Клонка лозова ще скърша,
ще ядат без ох и ах
твоите козли пердах.
На Ослов Козлов отвръща:
– Клонка елхова ще скърша,
твоите осли ще млатя
като вражи дипломати.
Кравешка ти е главата!
– Овча – твоята глава!
Дълга била препирнята.
С кръв завършило това.
Като мъртви маргарити
паднали в снега козлите.
С гордо вдигнати опашки
рухнали осли юнашки.
От Ослов Козлов изисква:
Да ми върнеш ти козлите.
От Козлов Ослов изисква:
Да ми възкресиш ослите.
Това е всичко.
СЪДИЯТА. Признакът на смъртта е налице.
СЕКРЕТАРЯТ. Ами да, налице е.
СЪДИЯТА (меко). Не казвайте ами.
СЕКРЕТАРЯТ. Добре, няма.
СЪДИЯТА. Започвам съда.
Съдя славно
Бързам бавно
туй е главно
да реша
– няма, няма да сгреша.
Пак:
Съдя славно
Бързам бавно
туй е главно
да реша
– няма, няма да сгреша.
И пак:
Съдя славно
Бързам бавно
туй е главно
да реша
– няма, няма да сгреша.
Приключих с разглеждането на делото, всичко ми е ясно. Аделина Францевна Шметерлинг, служеща като бавачка и убила момиченцето Соня Острова, се осъжда на смърт чрез обесване.
БАВАЧКАТА. (вика). Не мога да живея.
СЕКРЕТАРЯТ. Ами така и така няма да живееш. А пък ние ти съчувстваме.
На всички им е ясно, че бавачката е присъствала на съда, а разговорът за Козлов и Осло в е воден просто за хвърляне на прах в очите.
Часовникът вляво от вратата показва 9 часа сутринта.
Край на осма картина
Край на III действие
ДЕЙСТВИЕ IV
Девета картина
Картина девета, както и всички предшестващи, изобразява събития, които са се случили шест години преди моето раждане и четиридесет години преди нас. Това е най-маловажното. Така че защо трябва да се огорчаваме, и да страдаме, задето били убили някого. Никога не сме ги познавали, пък и те, все едно, всички са умрели. Между трето и четвърто действие са минали няколко часа. Пред вратите плътно прикрити, чисто измити, с цветенца обвити, стои група деца. Часовникът вляво от вратата показва 6 часа вечерта.
ПЕТЯ ПЕРОВ (момченце на 1 година). Сега ще отворят. Сега ще отворят. Колко интересно. Ще видя елхата.
НИНА СЕРОВА (момиченце на 8 години). Ти си я виждал и миналата година.
ПЕТЯ ПЕРОВ (момченце на 1 година). Виждал съм, виждал съм. Ама не помня. Още съм малък. Още съм глупав.
ВАРЯ ПЕТРОВА (момиченце на 17 години). Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке.
ДУНЯ ШУСТРОВА (момиченце на 82 години). Ох как ще подскачам. Ох как ще се кискам.
ВОЛОДЯ КОМАРОВ (момченце на 25 години). Бавачке, искам да отида до клозета.
БАВАЧКАТА. Ако трябва да отидеш до клозета кажи си го на ухото, че така смущаваш всички момиченца.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). А момиченцата ходят ли до клозета?
БАВАЧКАТА. Ходят. Ходят.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). Ама как?.Как ходят? А ти ходиш ли?
БАВАЧКАТА. Както трябва, така и ходят. И аз ходя.
ВОЛОДЯ КОМАРОВ (момченце на 25 години). Ето, аз вече се изходих. И ми олекна. Дали ще ни пуснат скоро?
ВАРЯ ПЕТРОВА (момиченце на 17 години. Шепне). Бавачке, и аз трябва. Вълнувам се.
БАВАЧКАТА (шепне). Престори се, че ходиш.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). Къде ще. ходи тя с вас.
МОМИЧЕНЦАТА (в хор). Там където и царят ходи пеша. (Плачат и изостават).
БАВАЧКАТА. Ама че Сте глупачки. Поне да бяхте казали, че отивате да свирите на рояла.
ПЕТЯ ПЕРОВ (момченце на 1 година). Защо ги учиш да Лъжат. Какъв смисъл има от всичките тия измишльотини.
Толкова е скучно да се живее, каквото и да ми разправяте.
Изведнъж вратата се разтваря. На вратата са застанали родителите.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. Хайде веселете се..Каквото можах направих го. Ето я елхата. Сега и мама ще посвири.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА (без измама сяда до рояла, свири и пее).
Музика еква оттук надалеч,
сякаш в гранита там блъска се меч.
Всички отваряме тази врата –
влизаме в Твер преди много лета.
Твер не е тук, Твер е просто шега,
в залата грее елхата сега,
всеки сръдните забравя завчас,
някой ще литне с пчелица над нас,
яхнал е друг пеперудка с любов,
леко полита над ствола елхов,
виж над камината трети лети,
следвай нагоре четвъртата ти,
пети катери се сам по свещта,
той ми крещи, а пък аз му пищя.
ПЕТЯ ПЕРОВ (момченце на 1 година). Елхичке, трябва да ти кажа. Колко си красива.
НИНА СЕРОВА (момиченце на 8 години). Елхичке, искам да ти обясня. Колко си хубава.
ВАРЯ ПЕТРОВА (момиченце на 17 години). Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке.
ВОЛОДЯ КОМАРОВ (момченце на 25 години). Елхичке, искам да ти съобщя. Колко си великолепна.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). Блаженство, блаженство, блаженство, блаженство.
ДУНЯ ШУСТРОВА (момиченце на 82 години). Като зъби. Като зъби. Като зъби. Като зъби.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. Много съм радостен, че на всички им е весело. Много съм нещастен, че Соня умря. Колко е тъжно, че на всички им е тъжно*
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. (пее).
Аоуеия
БГРТ
(Не ѝ стигат сили да продължи пеенето; разплаква се).
ВОЛОДЯ КОМАРОВ (пее). Хубаво, няма да помрачавам вашата . веселба. Хайде да се веселим. И все пак горкичката, горкичката Соня.
ПЕТЯ ПЕРОВ (момченце на 1 година). Нищо, нищо мамо. Животът ще мине бързо. Скоро всички ще умрем.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. Петя ти се шегуваш. Какви ги приказваш?
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. Струва ми се, че не се шегува. Володя Комаров вече умря.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. Нима умря.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. Ами разбира се. Нали се застреля.
ДУНЯ ЩУСТРОВА (момиченце на 82 години). Умирам както си седя в креслото.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. Какви ги приказва тя.
МИША ПЕСТРОВ (момченце на 76 години). Исках дълголетие. Няма дълголетие. Умрях.
БАВАЧКАТА. Детски болести, детски болести. Кога най-сетне ще се . научат да ви побеждават. (Умира).
НИНА СЕРОВА (момиченце на 8 години). Бавачке, бавачке, какво ти стана. Защо ти е толкова остър носът.
ПЕТЯ ПЕРОВ. (момченце на 1 година). Носът е остър, но все пак ножът или бръсначите са още по-бързи.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. Две от по-малките ни деца останаха. Петя и Нина. Е, какво, все някак ще преживеем.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. Мен това не ме утешава. Зад прозореца слънце ли грее?
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. Какво ти слънце, когато сега е вечер. Ще гасим елхата.
ПЕТЯ ПЕРОВ. Така ми се иска да умра. Просто страст. Умирам. Умирам. А така, умрях.
НИНА СЕРОВА. И аз. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке. Е, това е всичко. Умрях.
ПУЗИРЬОВ-БАЩА. И те също умряха. Разправят, че дърварят Фьодор се изучил и станал учител по латински език. Какво става с мене. Как ми’ прескочи сърцето. Нищо не виждам. Умирам.
ПУЗИРЬОВА-МАЙКА. Какви ги приказваш. Ето виждаш ли, човек простонароден, е постигна своето. Боже, колко тъжна ни излезе елхата. (Пада и умира).
Край на девета картина, а заедно с нея и на действието, а заедно с него и на цялата пиеса.
Часовникът вляво от вратата показва 7 часа вечерта.
(1938)
Превел от руски: Георги Рупчев