Изоставих надеждата съвсем близо до един часовников механизъм
Тъй като брадвата отсичаше последната минута
Имаше голямо струпване на хора за тази важна екзекуция
Деца повдигнати на раменете
Правеха с ръце знаци от радост и страх
В някаква улица на брега на морето
Земята се въртеше във въздуха над него
Едно момиче което пееше една риба-трион
Показваше едва-едва своята кожа по-нежна от живота
Решително се убиваше във всички краища
Коне бегълци в асансьорите
Се смееха като човешки същества
това беше една страна от рани където духаха разкъсващи ветрове
Там дърветата се чупеха в ръцете на хората
Като обикновени кибритени клечки
Така всеобщо беше раздразнението
Хората излизаха от домовете си не издържайки повече на това
Как може да облечете отново дрехите си от предния ден
Поставете вашите пиана на тротоара в очакване на дъжда
Не е ли чудо да умреш в ден като днешния
Градът в който живеехте този който се отдалечава
Толкова малък в спомена
Подайте ми бинокъла да погледна за последен път
Бельото което съхне по прозорците
Раят всичко е разпръснато
Това е часът
В който никой вече не може да каже името на този когото докосва
Чак до уханието на вечерта което в края на краищата ми е чуждо
Като хартията от Армения
Или една нова песен която всички вече знаят
Нищо не ме задържа тук дори бъдещето
Не е роден снарядът който би могъл да ме спре
Колко е малко небето в края на дните
Неговите хоризонти са измамни неговите врати зазидани
Луната наистина вярва че кучетата скоро ще я захапят
Улавям звездите с ръка
Нощни мушички не се нахвърляйте върху сърцето ми
Вие винаги можете да ми извикате Мирно
Пълководци на навика и на нощта
Непрестанно се спасявам под шапката на безкрайността
Нека не ме чакат никога на мойте илюзорни срещи
БЕЗ ДОМ
Тази сутрин тапета на рози в моята хотелска стая бе сменен
С тапет на жаби Без
Да беше влизал никой освен
Един спомен облечен в много свежа снежно бяла рокля
Тези земноводни направиха заговор срещу сияйното видение
За да го прогонят от паметта ми
Не се чуваме вече Каква врява
И даже Жабока Телефон който ква
Ка
Моят молив който се крие През това време
Виждам отново пустия път между странните градини
Съвсем разбит
Никой не би могъл да разпознае този картал на Париж
Бели сфинксове изскочиха от пяната към небето
Тогава в уличката
Подобно обикалянето на пощальона от врата на врата
Подобно поемането на дъх сред риданията
Сена изглеждаше като разлята билкова отвара
В краката ни
Какво върху шапката приличаше на череши
Какво в очите приличаше на любов
Нейните две ръце бяха огъня и снега
И когато тя изля в устата ми огъня
На алкохола
Я поздравих с името ѝ Провокация
Нека замълчат блатата върху стените
Неми оловни тежести въображаеми тръстики
Никой не би могъл да разпознае този квартал на Париж
Тя ми каза сред белотата си
Тази рокля е много тънка защо искаш
Да я отстраниш не можеш ли
Да ме любиш така
Идол о същински идол отдадох ти
Благоговейна почит изцапах роклята ти
Една лятна вечер много отдавна
Несъмнено съм склонен както никой друг
Към тези опустошения от любов
Не се съмнявайте в сексуалната пропаст
Между почтените хора и мен
През целия си живот
Пръсках щедро моята ненужна сперма
Като огън който запалват на брега на някакво море без кораби
Може би както един знак между звездите
отразяваше понякога мойте разпилени целувки
Никога няма да узная това Пазя
Само два или три гърчещи се образа
На жени който обичах до смърт
Непохватен корабокрушенецо Твоето съкровище се състои
От няколко парчета плат без стойност
Все пак ти още предпочиташ
На щастието което се подслонява добродетелно в къщите буржоаз
Но обитавани Ти си несъмнено много покварен
Превод: Аксиния Михайлова
Редактор: Румен Баросов