Понякога приличам малко
на онзи образ на смъртта,
който откриваше
майка ми в приказките си.
Заради хлътналите ми очи
и заради ръцете, сочещи
към бели улици,
ме бъркат често с лакомата смърт,
тогава,
на игра,
се вмъквам
в къщи,
облекчавам болката
на дърводелци и занаятчии,
грабвам земи
и ги потапям
в морето.
Понякога съм смърт,
понякога запазвам красотата и одеждите си и стряскам кучета
и котки и накрая, както винаги, самотната, безплодната смокиня изгаря
с мълниите на ръцете си.
Превод: Стефка Кожухарова